Татяна Полякова - Милионерша търси запознанство

— Юра естествено. Казва, че някой му е подменил пистолета. И ме гледа накриво.

— Чакай малко, вие направо от твоя апартамент ли тръгнахте да обирате кафенето?

— Да.

— Че кога биха могли да му подменят пистолета?

— Ами нали той отиде да краде коли.

— Ти беше ли с него, когато ги открадна?

— Не бях. Нали ти казах, че го чаках на ъгъла.

— Значи излиза, че през това време той е извършил подмяната на пистолета. Днес виждал ли си го?

— Юра ли? Не. Вчера си поделихме парите в колата и аз хукнах при родителите си на вилата. Но на Юра казах, че ще съм си вкъщи. Исках да се скрия малко на село, но сърцето ме свива… и се върнах… Наистина ли мислиш, че Юра е ченге?

— Откъде да зная? — възмутих се аз. — Защо ме тормозиш с тези въпроси? С една дума — върни ми паспорта.

— Паспортът ти не е у мен — озъби ми се Слава.

— А къде е?

— Сигурно е у Юра.

— Защо му е притрябвал моят паспорт?

— А ти защо мислиш, че на мен ми е притрябвал паспортът ти?

— Не, така няма да стане! — смръщих се строго. — Паспортът беше в чантата ми, а чантата ми остана в колата, но когато откриха колата, чантата не беше в нея.

— Значи Юра е взел чантата и сигурно я е изхвърлил някъде.

— Щеше да е по-добре да не го прави — отбелязах. — Искам си паспорта. Прави каквото щеш, но ми го върни. Иначе ще издам и теб, и Юра на ченгетата.

— И това ми било приятелка! — обиди се Слава. — Вместо да ми помогне, тя на всичкото отгоре ме изнудва.

— Върни ми паспорта! — казах, без да се разчувствам от душевната мъка, която се долавяше в гласа на Слава. — Ако до три дни паспортът ми не бъде в ръцете ми, отивам при ченгетата и след това се оправяйте както можете. — С тези думи се отправих към вратата, а Слава отчаяно се разврещя:

— А аз какво да правя?

— Откъде да зная! — изкрещях, освирепяла до крайна степен, и бързешком напуснах тази обител на скръбта, ядосвайки се на себе си, че се сдобих с още едно главоболие, без да успея да реша проблемите си.

Естествено не можех да накисна този малоумник пред милицията, което означаваше, че трябва да се простя с паспорта си. Стана ми толкова обидно, че едва не се разплаках. Бях потънала в личните си грижи и затова не забелязах веднага младежа, който се качваше насреща ми по стълбите. И изобщо нямаше да му обърна внимание, ако той не се закова на място, когато се изравни с мен, и не облещи очи насреща ми. Разбира се, аз съм красиво момиче и по принцип привличам погледите, но младежът имаше вид на човек, който е срещнал не някаква красавица, а медузата Горгона.

— Идиот! — измърморих ядосано и хукнах презглава към изхода, но забелязах, че младежът се е надвесил през перилата и гледа подире ми. — Същинска лудница! — възмутих се аз, изскочих навън и закрачих към спирката, напълно забравила, че дойдох тук с придружител.

След две минути той ми напомни за себе си. Вървях по улицата и нервно размахвах ръце, когато чух клаксон па автомобил, обърнах се, видях джипа и тъкмо си помислих: „Още един смахнат!“, когато си спомних, че се появих на това място точно с въпросния смахнат.

Той спря колата и отвори вратата, а аз се настаних на предната седалка и казах:

— Здрасти!

— Здрасти! — кимна Стас и се вгледа в мен. — Как мина срещата? Върна ли ти паспорта?

— Не — поклатих глава. — Слушай, а може ли да се проучи дали онзи чичко наистина е мъртъв, или ченгетата въртят някакви номера?

По израза, който моментално се появи върху лицето на Стас, разбрах, че съм казала нещо немного… с две думи стана ясно, че ми се налага да му разтълкувам мисълта си и аз с тежка въздишка споделих пред него разговора си със Слава.

— Глупости! — презрително изпръхтя той, когато завърших преразказа си.

— Защо да са глупости?

— Защото са глупости! Никога не съм чувал нищо по-глупаво. Това било пистолет-играчка, която изведнъж взела, че наистина гръмнала. Явно той сам не вярва на думите си, а пък се надява да намери глупак, който би приел подобни твърдения за чиста монета…

— Ами ако Юра е ченге?

— Това е още по-глупаво. Тогава защо му е трябвало да взема Слава със себе си? Ченгетата може да са чал-нати, но не са идиоти. В този случай или Юра се прави на луд, или Слава се прави на луд, или и двамата се правят на луди… Мисля, че ти трябва да се преместиш да живееш при мен — най-ненадейно заяви той.

— Защо? — стъписах се.

— Защото сега за тях ти си един излишен свидетел. Не се знае какъв акъл ще им дойде, а с мен ще бъдеш в безопасност.

— Нищо подобно! — възразих. — С теб не се чувствам в безопасност, а по-скоро обратното.