Тери Пратчет - Ерик

Беше спрял да се чуди как се е озовал тук, където и да беше това „тук“. Поне нищо особено ужасяващо не му се случваше в момента. Вероятно беше само въпрос на време.

Поопипа наоколо и пръстите му попаднаха на нещо, което след огледа в светлината на най-близката дупка от чеп, се оказа въжена стълба. По-нататъшното опипване на корпуса, или каквото и да беше това, го доведе до контакт с малък, кръгъл люк. Залостен от вътрешната страна.

Изпълзя обратно до Ерик.

— Има врата — прошепна му.

— Накъде води?

— Стои си, където е, според мене — каза Ринсуинд.

— Открий къде извежда, демоне!

— Може да се окаже неудачна идея — предпазливо каза Ринсуинд.

— Действай!

Ринсуинд мрачно отпълзя към люка и сграбчи резето.

Люкът се отвори със скърцане.

Там долу — доста там долу — се виждаше влажен чакъл, по който бризът влачеше няколко парцалчета утринна мъгла. С малка въздишка Ринсуинд разви стълбата.

Две минути по-късно стояха в здрача на онова, което имаше вид на просторен площад. През мъглата прозираха няколко сгради.

— Къде сме? — попита Ерик.

— Откъде да знам.

— Не знаеш ли?

— И представа си нямам — отвърна Ринсуинд. Ерик хвърли кръвнишки поглед към обвитата в мъгла архитектурата.

— Никакъв шанс да открием най-красивата жена на света в дупка като тая — отбеляза.

На Ринсуинд му хрумна да провери от какво бяха слезли току-що. Погледна нагоре.

Над тях — много над тях — подкрепян от четири масивни крака, които стояха на огромна платформа на колела, несъмнено стърчеше огромен дървен кон. По-точно, задникът на огромен дървен кон.

Строителят би могъл да постави люка за излизане на по-достойно място, но поради причини, свързани със собственото му чувство за хумор, очевидно се бе отказал да го направи.

— Ъ-ъ — каза Ринсуинд.

Някой се изкашля.

Ринсуинд погледна надолу.

Разнасящите се мъгли сега разкриха широк кръг въоръжени мъже, много от които се хилеха, а всички носеха бездушни, но най-вече остри дълги копия, масово производство.

— А-ха — каза Ринсуинд.

Отново погледна нагоре към люка. Сега наистина му стана ясно.

Единственото нещо, което не разбирам — каза началникът на стражата — е: защо сте двама? Очаквахме около стотина.

Изтегна се назад на столчето, с големия си шлем с пера в скута и мила усмивка на лицето.

— Честно казано, ефебианци! — каза. — Май ни взимате нещо на подбив! Сигурно ни имате за вчерашни! Цяла нощ само се кове и реже с триони, после се явява проклет грамадански дървен кон пред портите. Затова пък си мисля — чудно, дяволски грамадански кон с отдушници. Аз забелязвам такъв вид малки подробности, ясно. Отдушници. Зат’ва събирам момчетата, притичваме навън рано-рано и го довличаме тук зад портите, както си е според очакванията. После се спотаяваме, така, около него и чакаме да видим к’во ще изкиха. Тъй да се каже. Тъй — завря небръснатата си физиономия близо до Ринсуинд — имате избор, ясно? Място горе или място долу — както искате. Само трябва да си отворя устата. Ако играете на диск с мене и аз ще играя с вас 13 13 По това време играчите с топка са били непознати на Диска. .

— Какво място? — попита Ринсуинд, като се пазеше от миризмата на чесън.

— На бойните триреми — ободрително поясни началникът. — Три места, ясно, едно върху друго? Триреми. С години те оковават към греблата, ясно, и всичко зависи от това дали си на горното място, на чист въздух или долу, където — ухили се той — не си. Ваша си работа, момчета. Помогнете ни и единственото ви притеснение ще са чайките. Тъй. Защо сте само двама.

Отново се изтегна назад.

— Извинете — каза Ерик — това да не е случайно Тсорт?

— Я не се опитвай да ме занасящ, момко! Има и такова нещо като квинквиреми, ясно? Въобще няма да ви се харесат.

— Не, сър — каза Ерик. — Ако обичате, сър, аз съм само едно малко момче, подведено от лоши хора.

— О, благодаря ти — горчиво отрони Ринсуинд. — Просто съвсем случайно си рисуваше множество окултни кръгове, нали така и …

— С’ржант! С’ржант! — В помещението на стражите нахлу войник. Сержантът вдигна поглед.

— Има още един от тия, с’ржант! Този път е точно пред портите!

Сержантът триумфално се ухили на Ринсуинд.

— А-а, това било, така ли? — каза. — Вие сте само авангардът и сте дошли да отворите вратите или нещо такова. Добре. Само отиваме да наредим приятелите ви и веднага се връщаме. — Посочи към пленниците. — Стойте тук. Ако мръднат, направи им нещо ужасно.