Тери Пратчет - Ерик

— Чел съм за тях — отговори Ерик, като заничаше из зеленината. — Разбира се, притежавам и тези кралства. — Вглъби се в някакво свое собствено видение. — Брей! — изтърси лакомо.

— На твое място бих се съсредоточил върху лептата — каза Ринсуинд и пое по нещо, което можеше да бъде и пътека.

Ярките цветове на едно дърво наблизо се обърнаха и го изгледаха как се отдалечава.

В джунглата на централен Клетч действително има изгубени кралства на тайнствени амазонски принцеси, които пленяват изследователи от мъжки пол, за да ги подложат на специфично мъжки задължения. Последните са действително буйни и изтощителни и жертвите без късмет не издеянват дълго 11 11 Става така, защото задължения като да поставяш щепсели, да ковеш рафтове, да проверяваш странни шумове по таваните и да косиш полянки постепенно могат да износят и най-здравия организъм. .

Има и скрити плата, където влечугести чудовища от отминала епоха лудуват и си играят, има и слонски гробища, изгубени с йероглифи, които могат от пръв поглед да смразят и най-храброто сърце. Всяка уважаваща себе си карта на района едва ли би разполагала с място за дърветата.

Няколкото успели да се завърнат изследователи бяха предали известен брой полезни съвети за онези, които биха ги последвали, като например: 1) при възможност, избягвайте всяка лиана, висяща с главата надолу, с кръгли светещи очички и с цепнато в единия край езиче; 2) не вдигайте никакви лиани на оранжево-черни ивици, които привидно си лежат насред пътеката и си потрепват, защото на другия им край обикновено има тигър; и 3) не отивайте там.

Ако съм демон, мъгляво разсъждаваше Ринсуинд, защо тогава всичко наоколо ме жили и се опитва да ме спъне? Искам да кажа, че, естествено, може да ми навреди единствено дървената кама, намушкана в сърцето? Или чесън ли беше?

Постепенно джунглата свърши и се разкри обширна равна област, която се простираше чак до далечна, синееща верига вулкани. Под тях земята се устремяваше към ивица езера и мочурища, тук-таме прорязани от огромни стъпаловидни пирамиди — всяка от тях увенчана с тънка струйка пушек, виещ се в зазоряващото небе. Пътечката от джунглата се превръщаше в тесен, павиран път.

— Къде сме, демоне? — запита Ерик.

— Прилича на едно от Тезуманските кралства — отвърна Ринсуинд. — Май го управлява от Великият Музума.

— Амазонска принцеса е, нали?

— Учудващо, но — не. Ще бъдеш удивен, когато узнаеш колко много кралства не са управлявани от амазонски принцеси, Ерик.

— Във всеки случай, изглежда примитивно. Малко като в Каменния Век.

— Тезуманските жреци разполагат с много сложен календар и авангардна орология — цитира Ринсуннд.

— А-а — каза Ерик. — Добре.

— Не — търпеливо продължи Ринсуинд. — Това означава наука за измерване на времето,

— О-о.

— Ще ти харесат. Великолепни математици са, очевидно е.

— Хъм — каза Ерик, като премигваше надуто. — Не би ми хрумнало, че в такава изостанала цивилизация имат какво толкова да пресмятат.

Ринсуинд съзря колесниците, които стремглаво се носеха към тях.

— Струва ми се, че обикновено пресмятат жертви — каза той.

Тезуманската империя, разположена в джунглестите равнини на Централен Клетч е известна със своите градини-пазари, с изключително майсторската изработка на изделия от обсидиан, пера и нефрит, както и с масовите жертвоприношения на хора в чест на Куезоверкоатъл, Пернатата Боа, бога на масовите жертвоприношения на хора. Казват, че винаги можеш да разбереш кога си имаш работа с Куезоверкоатъл. Обикновено става в присъствието на много хора, на върха на голяма стъпаловидна пирамида и особа с елегантно пернато украшение на главата издялква изтънчен нож от обсидиан, предназначен единствено за твоя лична употреба.

На континента тезуменците се славят, че са най-пагубно мрачните, раздразнителни и песимистично настроени хора, които въобще би могъл да срещнеш. Причините за това скоро ще станат ясни. Верни са и данните за науката за измерване на времето. Още отдавна тезуменците бяха схванали, че всичко неотменно се влошава и понеже страдат от ужасяващ буквализъм в мисленето, са разработили сложна система, с която да водят отчетност колко по-лош е всеки следващ ден.

Противно на общоприетото схващане, тезуменците наистина са открили колелото. Просто имат радикално различни от нашите идеи как да се използва то.

Ринсуинд за първи път виждаше колесница, теглена от лами. Но не това му се стори странно. Странното беше, че я носеха хора — по двама от двете страни на оста. Търчаха зад животните и сандалите им плющяха по каменната настилка.