Тери Пратчет - Шовинист

— Към Клач!

Дълбоко под тях на дъното любопитните сепии се стрелкаха по своите любопитни пътища из улиците на града Лешп. Сепиите си нямаха и понятие защо на огромни интервали от време техният град внезапно изчезва в небесата. За щастие това никога не траеше много дълго. Беше едно от онези събития, които понякога се случваха, а понякога — не. Любопитната сепия просто се надяваше, че нещата ще потръгнат гладко рано или късно.

Наблизо премина акула. Ако някой би рискувал да допре ухо до корема й, би чул следното: „Зън-зън-зън! Три следобед… Да ям, Гладна съм, Да плувам. Неща за вършене: Да плувам, Да ям, Огладнях. Три часа и пет минути след обяд: Страшен глад…“

Не беше най-вълнуващият възможен график, но пък изключително лесно се организираше.

Обикновено сержант Колън се записваше в списъка за патрулиране. Добре беше да се поразходи на свеж въздух. А и някак се беше разнесла мълвата, че Стражата е тясно обвързана с това, което по абсолютно неясни пътища се бе превърнало в победа, и униформата вероятно би му донесла безплатна халба бира до задния вход на някоя и друга кръчма.

Той патрулираше с ефрейтор Нобс. Крачеха с уверената походка на мъже, обиколили света и видели всичко. Полицейският им инстинкт ги заведе до „Домашни гозби“. Господин Гориф тъкмо миеше прозорците. Когато ги зърна, захвърли парцала и се втурна навътре.

— И това го наричаш благодарност? — подсмръкна Колън.

Човекът се появи с два обемисти пакета в ръцете си.

— Жена ми ги приготви специално за вас. Била сигурна, че ще наминете.

Колън отгърна мазната хартия.

— Мили боже! — възкликна.

— Това е специално анкх-морпоркско къри — обясни господин Гориф. — Направено е от жълт прах за къри, големи буци цвекло, грах и сочни стафиди с…

— …с големината на яйца! — довърши невярващо Ноби.

— Много ви благодарим — каза Колън. — Как е момчето ви, господин Гориф?

— Казва, че сте му пример в живота и като порасне, иска да стане полицай.

— O, хубаво — одобри Колън. — Господин Ваймс много ще се зарадва. Само му кажете…

— В Ал-Кхали обаче — довърши Гориф. — Той остана да живее при брат ми.

— Ами… Добре… Много разумно, значи. Хммм… благодарим за кърито, във всеки случай.

— За какъв пример говореше той, според тебе? — попита Ноби, когато двамата отминаха по улицата.

— За добър пример, със сигурност — отсъди Колън с уста, пълна с леко подправено цвекло.

— А. Аха.

Като дъвчеха бавно и вървяха още по-бавно, двамата се насочиха към доковете.

— Смятам да пиша писмо на Бана — сподели след малко Ноби.

— Да, ама… тя си мисли, че ти си жена, Ноби.

— Да. И затова тя прозря моето вътрешно аз, изчистено от… — той се съсредоточи — …изчистено от повърхностните неща. Така каза Ангуа. Както и да е, мислех си, че щом годеникът й се връща, би било благородно от моя страна, ако аз се оттегля от пътя им.

— Щото той може да се окаже някой голям жилест тип и върви, че се разправяй.

— Не бях помислил за това, сержант.

Повървяха още малко.

— Справих се далеч, далеч по-добре отколкото бях успявал досега — каза Ноби.

— Вярно — отговори сержант Колън. Повървяха мълчаливо и той добави: — Което, разбира се, не е трудно.

— Още пазя кърпичката от нея.

— Много мило, Ноби.

— Истинска клачианска коприна, и туй то.

— Да, наистина, изглежда много хубава.

— Никога няма да я пера, сержант.

— Ех, ти, сантиментален мой приятелю, Ноби — въздъхна Колън.

Той наблюдаваше как ефрейтор Нобс секне носа си.

— Значи… ще престанеш да я използваш, така ли? — попита със съмнение.

— Все още може да се сгъва, гледай, сержант.

— Да. Глупаво от моя страна да питам, а?

Над главите им ветропоказателите започнаха да се въртят със скърцане.

— Научи ме на много неща за жените това ми преживяване — каза Ноби.

Колън, жененият мъж, си замълча.

— Срещнах Верити Стенобойката тоя следобед — продължи Ноби. — И я попитах дали иска да излезе с мене довечера и че въобще даже не ми пука, че е кривогледа, и бях си сложил от скъпия екзотичен парфюм, дето напълно прикрива истинската миризма, и тя каза я се разкарай и ме замери с една змиорка.

— Не е на добре, значи — отбеляза Колън.

— O, напротив, сержант. Досега тя викаше само „къш“, като ме видеше. А сега хвърли и змиорката, и аз си я прибрах, знаеш ли колко добро месо има по тия гадинки, затова аз го тълкувам като положителна стъпка.

— Възможно е. Възможно е. Само гледай да подариш по-бързо парфюма на някого. Дори и случайните минувачи започват да се оплакват.