Тери Пратчет - Шовинист

— Уличното движение ли?

Мозъкът на Ваймс отчаяно се опита да направи обратен завой.

— Да. Древните улици на града ни тези дни са изключително задръстени. Дочух, че някакъв каруцар на Кралския път даже успял да се задоми и да отгледа семейство в каруцата, докато чакал на кръстовището. А отговорността за уличния трафик, по традиция, е едно от най-старите задължения на Стражата.

— Може би, сър, но в днешно време…

— Следователно, Ваймс, трябва да създадете специален отдел, който да регулира движението по улиците. Да движи нещата. Откраднати каруци и така нататък. И да внимава големите кръстовища да не се задръстват. И може би да глобява каруцарите, които спират за прекалено дълго и пречат на потока. И други такива. Сержант Колън и ефрейтор Нобс биха могли, струва ми се, да се впишат прекрасно в длъжностната характеристика на работата, която, подозирам, лесно би могла и да се самофинансира. Какво е вашето мнение?

Възможност за „самофинансиране“ без опасност да бъдеш застрелян, помисли си Ваймс. „Те сигурно ще решат, че вече са умрели и са попаднали в рая“.

— Сър, това като някакъв вид награда за тях двамата ли се явява?

— Нека просто да кажем, Ваймс, че за квадратния клин човек трябва да намери квадратна дупка.

— Предполагам, че ще можем да наредим нещата, сър. Разбира се, това би означавало, че ще трябва да повишим някого…

— Сигурен съм, че мога спокойно да поверя подробностите на вас. Малко увеличение на заплатите им би било съвсем уместно. Десет долара, да кажем. А, и още нещо има, Ваймс. Поради което съм особено щастлив, че лейди Сибил е тук да го чуе. Бях посъветван да променя титлата на вашия пост.

— Да?

— „Командир“ е прекалено дълго за произнасяне. Затова ми беше напомнено, че всъщност историческото значение на думата „дукс“ е било „командир“.

— Дукс Ваймс? — повтори Ваймс. Чу до себе си как Сибил ахна.

Внезапно усети тишината наоколо. Тя много му напомняше на затишието между мига, в който съзреш запаления фитил, и взрива. Той претърколи няколко пъти думата на езика си.

— _Дук?_ — изрече накрая. — O, не… Сибил, би ли ме изчакала навън, моля те?

— Защо, Сам?

— Имам да обсъдя нещо строго лично с негово превъзходителство.

— Искаш да му вдигнеш скандал, с други думи?

— Да обсъдя, казах.

Лейди Сибил въздъхна.

— Е, хубаво тогава. Решението е твое, Сам. Както знаеш.

— Става дума за… свързани с това решение неща — обясни лорд Ветинари.

— Не!

— Може би е по-добре първо да ме чуеш.

— Не! Това сте го правил и преди! Имаме си нова сграда за Стражата, почти сме си запълнили бройките, фондът за вдовиците и сирачетата стана толкова голям, че хората ми се редят на опашка за опасни задачи, и дъската за мятане на стрелички е почти нова! Няма с какво да ме подкупите този път! Нищо не искам!

— Винаги ми се е струвало, че през годините досега се е гледало с доста лошо око на Скалоликия Ваймс — отбеляза Ветинари.

— Няма да приема… Какво? — закова се Ваймс по средата на гневното си избухване.

— И на мене винаги така ми се е струвало — лоялно прибави Керът.

Ветинари се изправи и застана до прозореца. Загледа се надолу към Бродуей с ръце, сключени зад гърба.

— На човек му идва на ум, че може би е време да преосмислим определени остарели виждания — продължи Ветинари.

Значението на фразата обгърна Ваймс като ледена мъгла.

— Предлагате да променим историята? Това ли било? Да пренапишем…

— O, скъпи мой Ваймс, историята се променя непрекъснато. Тя се проверява и преоценява непрекъснато, иначе как бихме намирали работа за историците? Не можем да допуснем хора с мозъци като техните да се мотаят насам-натам безконтролно и да разполагат с времето си. Председателят на Гилдията на историците, както знам, е напълно съгласен с мене, че ключовата роля на вашия предшественик за историята на града ни е узряла за свеж… анализ.

— Вече и с него сте ме обсъждали, така ли?

— _Още не съм._

Ваймс отвори и затвори уста няколко пъти. Патрицият се върна зад бюрото си и извади лист хартия.

— Разбира се, има и някои други детайли, за които също ще трябва да се погрижим…

— Например? — изграчи Ваймс.

— Гербът на Ваймс ще бъде възстановен, естествено. Налага се. Спомням си, че лейди Сибил беше изключително разстроена, когато се оказа, че нямаш право на герб. И короната, разбира се, със скъпоценни камъни…

— Можете да си вземете скъпоценните камъни и да си…

— …която се надявам, че ще носиш при официални поводи, например освещаването на статуята, която толкова отдавна позори града ни с отсъствието си.