Тери Пратчет - Захапи за врата

И като си помислеше, че го пратиха тук да укрепи здравето си, защото брат Мелхио гледаше угрижен треперещите ръце на Овес и се заслушваше как си говори сам!

Не се препаса за битка — нямаше и понятие как се прави, — но нагласи шапката на главата си и излезе в дивата тъма под плътните равнодушни облаци.

Портата на замъка се отвори и граф Сврак излезе, придружен от войниците си.

Тази постъпка не се вписваше в правилната повествователна традиция. Макар че хората от Ланкър уж не бяха опитни в подобни занимания, в самите си гени те знаеха, че когато пред портата се е стекла разярена тълпа, противникът трябва да крещи предизвикателно в горящата си лаборатория или да се боричка отчаяно на крепостната стена с някой герой.

А не да пали пура.

Смълчаха се, размаханите вили и коси засти-наха във въздуха. Чуваше се само пукотът на факлите.

Графът издуха димно кръгче от устата си.

— Добър вечер — промълви, когато пушекът се разнесе. — Вие сигурно сте тълпата.

Някой в задните редици явно не успяваше да схване необичайното положение и хвърли камък. Граф Сврак го улови, без да вдигне глава.

— Вилите в ръцете ви изглеждат подобаващо — установи той. — Харесват ми. Определено заслужават одобрение. А факлите се подразбират поначало. Но косите… не, опасявам се, че грешите. Просто не са на мястото си. Налага се да спомена, че не са подходящо оръжие за тълпа. Повярвайте ми, аз съм наясно. Обикновеният сърп е несравнимо по-удобен. А ако започнете да размахвате косите, някой може да остане без ухо. Постарайте се да си вземете поука. — Графът доближи небрежно един огромен мъж, понесъл тризъба вила. — Как се казвате, млади човече?

— Ъ-ъ… Джейсън Ог, сър.

— Ковачът, нали?

— Да, сър…

— Добре ли са съпругата и семейството ви?

— Да, сър…

— Чудесно. Имате си всичко необходимо, надявам се.

— Ъ-ъ… да, сър.

— Браво на вас. Продължавайте. Ще ви бъда признателен, ако не вдигате чак толкова шум, докато вечеряме, но в същото време съзнавам, че изпълнявате необходима роля. Ще заръчам на прислугата да донесе на всички ви чаши горещ пунш. — Графът изтръска пепелта от пурата си. — О, да не забравя… Представям ви сержант Крапут, известен сред приятелите си с прозвището Бил Извратягата. А господинът, който си чисти зъбите с кинжала, е ефрейтор Свиц. Ако не се лъжа, той пък няма никакви приятели. Предполагам, че вероятността да се сприятели с някого тук е нищожна. Те двамата и подчинените им, които бихме могли да наречем войници от понеформалния, разпуснат и главорезки вид… — ефрейтор Свиц се ухили и изчовърка парченце незнайна храна от един жълтеещ кътник… — ще започнат да изпълняват задълженията си след… да речем, след час. Само с цел да осигурят общата безопасност, както се досещате.

— Тогаз ще ви изкормим кат прасета и ще ви натъпчем търбусите със слама — обеща ефрейторът.

— А това е своеобразният им военен жаргон, на който не съм познавач — подхвърли графът. — Надявам се да няма неприятни случки.

— Аз пък не се надявам — сподели, сержант Крапут.

— Какви са хаймани — снизходително отбеляза графът. — Желая приятна вечер на всички ви. Да се прибираме, господа.

Той се върна в двора на замъка. Крилата на портата, чиито дъски с годините бяха придобили тежестта и твърдостта на желязо, се затвориха гръмовно.

Отвън настъпи тишина, последвана от стъписаното мънкане на играчи, чиято топка е била внезапно отнета от съдията.

Графът кимна на Влад и драматично разпери ръце.

— Ето как го правим ние…

— Вярваш ли, че ще успееш и втори път със същия номер? — попита го някой от стъпалата пред замъка.

Вампирите вдигнаха глави към трите вещици.

— А, госпожа Ог… — Графът нетърпеливо махна на войниците си да не се намесват. — Ваше величество. И Агнес… Така… „Три — значи момиче“ ли беше? Или „Три — ще има погребение“?

Каменната плоча под краката на Леля се пропука, щом Сврак направи крачка към нея.

— Нима ме смятате за глупак, мили дами? Нима си въобразявате, че бих ви оставил да се размотавате наоколо, ако имаше дори мъничък шанс да ни навредите с нещо?

В небето изтрещяха мълнии.

— Имам власт над времето — осведоми ги графът. — И над по-низшите създания, в това число и над хората. Но вие заговорничите, разчитате да има някакъв… двубой може би? Какво богато въображение! Само че…

Вещиците се издигнаха над земята. Обгърна ги гореща вихрушка. Вятърът източи пламъците на факлите отвън като флагове.