Лоис Бюджолд - Комар

За да убият малко време, тя го заведе на бърза обиколка из най-хубавите места в Серифоза — най-красивите градини, най-високите платформи за наблюдение, от които се виждаше съсухреният комарски пейзаж отвъд запечатаната градска зона. Серифоза беше столицата на този планетен сектор — все още трябваше да полага усилие, за да не мисли за него като за бараярски окръг. Границите на бараярските окръзи бяха по-органични, безразборно очертани територии, следващи речни корита, планински вериги и криви линии там, където графските армии бяха губили исторически битки. Комарските сектори представляваха чистички геометрични порязаници, разделящи безпристрастно планетата. Макар че така наречените куполи — всъщност хиляди взаимосвързани структури с най-различни форми — бяха загубили още преди векове първоначалната си геометрична организация вследствие на случайните външни достроявания и несиметричните изблици на архитектурно обновяване.

С известно закъснение Екатерин осъзна, че би трябвало да разведе заслужилия инженер из най-дълбоките комунални тунели и да му покаже енергийните станции и тези за пречистване на въздуха. Но вече бе станало време за обяд. Обиколката им ги бе отвела близо да любимия й ресторант, чиито маси се кипреха в следващ контурите на естествения релеф парк под остъкленото небе. Повреденото слънчево огледало вече се виждаше, пълзящо по еклиптиката, макар и полускрито зад воал от прозирни облаци, сякаш се срамуваше от обезобразеното си лице.

Огромната власт на Имперски глас, с каквато се ползваха ревизорите, не беше променила много вуйчо й, с удоволствие забеляза Екатерин. Беше запазил ентусиазма си на тема десерти и, под нейно ръководство, подбра менюто си отзад-напред, като започна със сладките неща. Не би могла да каже „не, въобще не се е променил“ — изглежда, се бе сдобил с някак по-силно изразена предпазливост в общуването и паузите пред думите му едва ли се дължаха само на професорската му разсеяност. Но като че ли не успяваше да отмине и с пълно безразличие новите и пресилени реакции на околните.

Дадоха поръчката си и той вдигна очи към небето, по-точно към огледалото. Екатерин проследи погледа му и каза:

— Нали няма наистина опасност Империята да изостави проекта за слънчевото огледало? Ще трябва поне да го поправим. Искам да кажа… сега изглежда толкова нестабилно…

— Всъщност в момента наистина е нестабилно. Слънчев вятър. Ще трябва да направят нещо по този въпрос, при това скоро — отвърна той. — Аз поне със сигурност не бих искал да го видя изоставено. То беше най-голямото инженерно постижение на старите комарски колонизатори, заедно със самите куполи, разбира се. Израз на най-доброто у човека. Ако е било саботаж… тогава значи е било израз на най-долното у човека. Вандализъм, безсмислен вандализъм.

Дори и художник, говорещ за обезобразяването на велик шедьовър, не би го направил с по-пламенно възмущение.

— Чувала съм по-старите комарци да разказват как са се чувствали, когато нашественическата армия на адмирал Воркосиган завзела огледалото — първото му завоевание всъщност — каза Екатерин. — Едва ли е имало голяма тактическа стойност при високите скорости, с които се се водели космическите битки, но определено е нанесло сериозен психологически удар на противника. Било е почти сякаш сме пленили самото им слънце. Според мен това, че преди няколко години го върнахме под комарски граждански контрол, беше много добър политически ход. Надявам се, че този инцидент няма да провали всичко.

— Трудно е да се каже. — Пак тази нова предпазливост.

— Говореше се, че пак ще отварят за туристи наблюдателната му платформа. Макар че сега сигурно са доволни, че не са го направили.

— Все още организират доста ВИП-обиколки. Самият аз го разгледах преди няколко години, когато водех един кратък курс в Равноденственския университет. За щастие, в деня на катастрофата горе не е имало туристи. И все пак редно е да го отворят за обществеността, има какво да си види и научи горе. Да се направи както трябва, защо не и с един музей, който да разказва как е било построено. Огледалото е велико постижение, въпреки че основната му задача е да създаде тресавища.

— Тресавищата обаче създават годен за дишане въздух. Рано или късно. Късно. — Тя се усмихна. В съзнанието на вуйчо й чистата инженерна естетика очевидно засенчваше лепкавата биологична крайна цел на проекта.

— Като нищо ще започнеш да защитаваш и плъховете. Тук май наистина има плъхове, доколкото разбрах?