Лоис Бюджолд - Хоризонти

— Как така си ги изгубила!? Нали си Езернячка, нали знаеш магии!

Сумак се напрегна.

— Само че не мога да летя, мътните го взели!

Фаун застана между двете и приглади скъсаната си пола с лявата ръка, тъй като не можеше да движи дясната. Аркади беше зает със счупения крак и тя трябваше да изчака реда си, затова Бери се опита да промие разкъсаните места на рамото й и ги превърза. За момента беше добре. Фаун нямаше намерение да се оплаква от пулсиращата болка, след като Бар стискаше зъби заради много по-ужасна.

— Мислим, че Даг е все още жив — обясни Фаун. — Ако наистина е жив, ще потърси детето, стига да има как. — Ако прилепите не го бяха пуснали върху скалите като Бар и не лежеше някъде целият потрошен.

— Ти откъде знаеш? — попита Вайо.

— Защото… Защото знам.

Вайо сви устни.

— Не може ли да изпратим някой да ги потърси?

— Ти луда ли си? — обади се Ремо.

— Ще отида сама, щом никой от тези мъжища и Езерняци не иска!

Граус се приближи зад нея.

— Не се прави на глупачка, Вайо.

Момичето Плъм — кльощаво, с хлътнали очи и провиснала тъмна коса, беше зад него. Преди малко разстроената й майка й се беше разкрещяла, че не е помогнала на братчето си, а нещастният й баща я беше ударил, че плаче. Сега беше притихнала и отново се хвана за полата на майка си, защото колкото и зле да е положението, едно петгодишно дете няма никакъв избор.

Вайо погледна вбесено съпруга си.

— Май никой друг не иска да отиде.

Фаун заговори тихо:

— Всички загубихме близки хора. Нийта изгуби партньорката си, Сумак чичо си, а пък аз… Ако Аркади успее да спаси крака на Бар, ще е истинско чудо.

Аркади изсумтя гневно. За него това бе просто работа.

— Трябва да действаме заедно — добави Фаун. — И да не бързаме.

Вайо я погледна с омраза.

— Нямаш представа какво е да изгубиш дете!

Сред безсмислените неща, които можеше да й каже, „Напротив, знам“, беше първото, което й хрумна. Но Фаун премълча и я обзе облекчение, когато Вайо изхлипа:

— Аулет е толкова мъничък…

— Сигурна съм, че Даг би искал да се върна, за да се погрижа за вас — обади се Сумак. Погледът й бе насочен към Фаун и казваше: „Най-вече за теб“.

Все някой обаче трябваше да е практичен, затова Фаун каза:

— По пътя видяхме още едно мъртво муле. Не знам дали сте обърнали внимание, но всичките мъртви животни си бяха с товара. Ако бяха умрели от изтощение, хората от кервана нямаше да си оставят стоката, а и щяха да ги одерат заради кожите. Което пък означава, че са били принудени да се спасяват с бягство. Само че досега не попаднахме на нито един човешки труп.

Сумак се намръщи.

— Да, ясно е, че на север има неприятности. Освен че не се разминаваме с други пътници, не ми се нрави, че нито един не бяга в нашата посока.

— С изключение на първата злина — изтъкна Фаун.

— Точно така. — Сумак се намръщи още повече. — Не е много разумно да продължаваме напред. Още по-зле е, ако решим да се върнем. Ще сме напълно открити в онази обгоряла пустош. Да останем тук няма смисъл. Нанесохме тежък удар на ятото глинени прилепи. Няма спор обаче, че те ще се върнат. Най-лошото ще е, ако се пръснем из гората без никакъв план.

Всички се бяха събрали около огъня и гледаха глупаво като мулетата.

— Да си приготвим оръжията — предложи Аш.

— Задължително — съгласи се Сумак. — Но сме прекалено много, за да се скрием, и прекалено малко, за да ги отблъснем.

— Мисля — обади се отново Фаун, — че мулетарите са били поробени. — Огледа недоумяващите лица и продължи: — От това ме е страх повече, отколкото от глинените. Говорила съм в Гласфордж и Рейнтрий с хора, които са преживели подобно нещо. Имаш чувството, че умът ти си е на място, знаеш какво вършиш, но желанието ти е да изпълняваш заповедите на злината. Ако те накара да нападнеш приятели или да изядеш собствените си деца, в момента ти се струва, че това е най-разумната постъпка. А след това помниш какво си правил. Най-важното е какво да направим, за да предпазим всички от обсега на злината.

Сумак се замисли, после заговори с най-спокойния глас, който Фаун беше чувала. Гласът на истински патрулен.

— Така. Слушайте внимателно. Ранените не могат да тичат, няма как да ги носим. Налага се да ги скрием сред скалите в долината, няма значение от коя страна. Ще останат там, докато доведем помощ. Ще останат Бар, Аркади и Рейз.

— Мога да се бия — прекъсна я Рейз. На Фаун обаче й беше ясно, че той едва се държи на крака.

— Добре — отвърна безсърдечно Сумак. — Защото ако ви открият, ще ти се наложи да се биеш. Предполагам, че леговището на злината е на изток. Значи ние отиваме на запад. На запад е лагер Лоръл Гап. Пускаме животните, събираме храната и оръжията, които можем да носим — също и въжета, ще ни трябват въжета — и тръгваме на запад пеша. Още тази вечер. — И добави по-бавно: — Най-добре да оставим Плъм с Аркади.