Мари Кордоние - Мнимата дукеса

— Елате! Очакват ни! — Графинята откъсна Виолен от мислите й и заизкачва самоуверено мраморното стълбище към официалните зали, без да обръща внимание на любопитните погледи, които ги проследиха.

Тя поздравяваше любезно някои от красиво облечените дами и кавалери, ала с никого не се спря. Виолен се възхити от невъзмутимото й присъствие в този дворец, от лекотата, с която се ориентираше из безкрайните коридори и зали, преди да се озоват пред граф дьо ла Шез, в претъпканото с придворни и лакеи предверие към кралските салони.

Неочакваната му поява успокои младата жена повече от всякакви слова. Онзи техен разговор, тяхното споразумение, фактът, че не се бе опитал да търси аргументи срещу решението й, я бяха убедили, че може да му се довери. Една увереност, която сега избликна в откритата, естествена и радостна усмивка, с която го дари, когато графът се наведе и над нейната ръка, след като бе целунал ръка на съпругата си.

— Очакват ви — каза той и кимна към украсената със златни орнаменти двукрила врата. С едно движение той поспря за миг съпругата си. — Надявам се, само, да остане сериозна, когато кралят я заговори. Усмихне ли се, за нищо не гарантирам. Когато е сериозна, изглежда чудесно, ала усмихне ли се, е неотразима. Трябваше да я предупредя да не се усмихва…

— Направихте всичко, което можахте. Останалото е в ръцете на Негово величество и на нашата упорита красавица. Не ни остава нищо друго, освен да се молим — прошепна съпругата му и тръгна след Виолен.

Един лакей разтвори вратите и до тях достигна екналият глас на дворцовия церемониалмайстор:

— Техни благородия графиня дьо ла Шез и мадмоазел дьо Сен Хеде!

Виолен се бе вторачила в скъпия килим, греещ с всички цветове на Ориента. Той погълна шума от стъпките на краля, който се приближи да пресрещне своите посетителки. Спазвайки дворцовия етикет, те чакаха той да ги заговори.

Но кралят не бързаше. Искаше непременно да покаже удоволствието си от вида на двете красиви дами. По-възрастната — в рокля според дворцовия церемониал, с неотразимия чар на истинска аристократка. По-младата — свенлива и изящна, със съвършена постановка на стойката, която дори в реверанса, запази вродената си гордост.

— Ние ви благодарим, графиньо — обърна се той към графинята и я повдигне да се изправи. — Чуваме, че вие отново оказвате помощ на своя крал там, където всъщност той би трябвало да се намеси. Заставаме пред вас като ваш покорен длъжник, мадам!

— Ваша най-предана слугиня, господарю! — усмихна се графинята. — Ще ми позволите ли да ви представя дамата Виолен дьо Сен Хеде, чийто баща, маркиз д’Авранш, е бил един от вашите най-верни служители?

— Ние сме възхитени, мадмоазел! — обърна се кралят към Виолен.

Младата жена се осмели да вдигне клепачи. Озова се очи в очи с един очарователен и любезен младеж, царствено изправен, така че изглеждаше по-висок, отколкото бе в действителност. Тя нямаше представа какво му е казано за нея, ала смущението, което заля с лека руменина страните й, я правеше прекрасна. Кралят моментално забрави дистанцията и пусна в ход огромния си личен чар.

— Достойно за съжаление е, че едва сега научаваме за кончината на вашия баща, мадмоазел! — Людовик Френски плъзна поглед на ценител по крехката фигура, облечена в теменужено и злато. — Беше ни казано също така, че за беда работите на господин баща ви не са били в удовлетворително състояние напоследък…

— Баща ми беше болен. — Виолен се опита да даде някакво обяснение. — След нещастен случай, при лов. А след това дойдоха безредиците в нашия край и…

— Информирани сме най-обстойно — прекъсна я кралят. Виолен трудно би могла да си обясни откъде би могъл кралят да знае подробности за баща й, който живееше напълно изолирано и отхвърляше с болезнена гордост да приеме помощ от някого. — Знае се, че ленна обязаност на един сюзерен е да се грижи за своите васали, за техните свободни селяни и арендатори. Колко жалко, наистина, че бунтовете в миналото доведоха до съсипия много от нашите провинции! Но ако от това мрачно минало се възроди ново, велико и силно кралство, ние ще разчитаме повече от всякога на вярната служба на нашите благородници.

Виолен слушаше объркана, напразно търсейки да проумее какво иска да каже кралят с тази реч. Та прословутите ленни права и имоти на баща й се състояха само от едно име, от няколко порутени стени и от илюзията за мощ и влияние. Нито арендатори, нито села, от които да се получава някакъв доход.