Теодор Когсуел: Стената около света

Порджи прецени бързо на каква височина се намира и се успокои. Почти беше стигнал техния таван, а докато те се издигнеха, той щеше да го е задминал.

Задържа се на едно място и извика:

— Давайте нагоре! Само бебетата играят на толкова ниско!

Но метлата на Малкия булдог не можеше да се издигне повече. Братовчедът на Порджи безпомощно кръжеше и размахваше юмрук към машината, която спокойно се носеше над него.

— Ще видим! — закани се той. — Не можеш да останеш там цяла нощ. Все някога ще трябва да се спуснеш, а тогава ние ще те причакаме!

— Ла-ла-ла! — изпя Порджи и се издигна още по-високо, осветен от луната.

Когато въздушният поток отслабна, Порджи не беше стигнал дотам, докъдето искаше, но нямаше какво да прави. Обърна се и започна бавно да се плъзга над равнината по посока на каньона. Вече съжаляваше задето се показа на Малкия булдог и другите хлапета. Те го следваха на по-ниско. Ако паднеше до тяхната височина, преди да го подемат ветровете на каньона, лошо му се пишеше.

Опита се да се задържи на същата височина, но вместо това рязко намали скоростта и падна с трийсет метра по-надолу, преди да овладее положението. Тогава разбра, че няма да се справи, ако не слезе на равнището на Малкия булдог, за да се засили оттам.

Малкия булдог също разбра това и започна да ликува:

— Само почакай! Добре ще те наредим!

Порджи погледна надолу в тъмното, където летеше братовчед му, и видя булдогската му физиономия, огряна от бледата лунна светлина.

— Не го закачайте, момчета! — извика Малкия булдог. — Аз ще му видя сметката.

Момчетата се спряха и започнаха бавно да кръжат, докато Орела кротко се спускаше надолу и накрая зае място сред тях. Малкия булдог се втурна напред и полетя редом с Порджи. Посочи свирепо към земята и му каза:

— Или слизай долу, или аз ще те сваля!

Порджи се опита да го ритне и едва не се прекатури заедно с машината, но не беше достатъчно бърз. Малкия булдог лесно му се изплъзна. Направи широк кръг и се върна обратно, като се пресегна и успя да улови края на предното крило на Орела. Започна бавно и злобно да го дърпа нагоре-надолу, и едновременно с това да го извива настрани.

— Или слизай, или ще го счупя! — изкрещя той.

Порджи почти загуби самообладание, понеже се затрудняваше да управлява Орела.

— Пусни ме! — извика той, готов да се разплаче.

Малкия булдог отново дръпна крилото и лицето му придоби особено развълнуван вид. Като видяха какво става, останалите момчета се поуплашиха.

— Стига, Булдог! — извика някой. — Да не искаш да се пребие?

— Млък или и ти ще го последваш!

Порджи направи усилие да избистри мислите си. Метлата му беше вързана за корпуса на Орела толкова здраво, че въобще нямаше да успее да я откачи, за да се спаси. Тогава се втренчи в тъмнината, докато в съзнанието му ясно изплува образът на чуждата метла. Никога не се беше справял с нещо толкова голямо, но нямаше друг изход.

За миг се напрегна до крайност, запечати здраво картината в съзнанието си и я задържа. Знаеше, че думите едва ли ще помогнат, но все пак ги изрече:

Усети, че главата му се пръска от силна болка. Стисна зъби и не се даде, като се бореше отчаяно с червената мъгла, която заплашваше да го погълне. Изведнъж откъм лявото крило на Орела се чу писъкът на полуизненадания, полууплашен Малък булдог, защото метлата му изведнъж се закова на място, след което започна така лудешки да се върти в кръг, че ездачът й едва се задържа да не падне.

— Ей, вие, останалите! — извика Порджи. — Тръгвайте си или ще направя същото и с вас!

Момчетата един през друг се дърпаха ужасени. Порджи наблюдаваше как плахо застанаха в полукръг около Малкия булдог, който говореше несвързано. Въздъхна облекчено и освободи съзнанието си от запечатания образ.

Тръгна, а те останаха далече зад него в нощта. Обърна се и каза тихо: „Пукайте се, не можете да ме хванете!“

Беше само на петнайсет метра от земята, когато се плъзна над по-далечния край на каньона и бе подет от силно течение. Започна да се издига по спирала, отпуснал се над подпорите под мишниците. Цялото му тяло се разтърсваше от закъснялата реакция.

Ремъците, с които предното крило бе привързано към рамката, се бяха разхлабили застрашително след грубиянството на Малкия булдог. Още едно дръпваме и цялото крило можеше да се изкриви назад, и Порджи да се разбие на острите скали отдолу. Подпорите се въртяха в хлабавите гнезда и целия Орел се тресеше. Порджи стисна здраво с ръце мястото, където пръта на задното крило пресичаше рамката, за да се намали клатенето.