Джоана Линдзи: Да се влюбиш в негодник

Джереми въздъхна и дръпна ръцете си от тялото на крадеца им, като я побутна назад и я настани да седне на стола. Той застана пред нея, като подпря ръцете си на дръжките на стола и прошепна:

— Стой там, ако не искаш да усетиш ръцете ми по цялото си тяло.

Замалко не се разсмя, като я видя как се закова неподвижно. Но блестящите й очи, му обещаваха възмездие. Той не се заблуждаваше, че тя е способна на всичко, защото най-вероятно беше.

Забеляза с радост, че Пърси е накъсал чаршафа на леглото, все пак бе намерил какво да използва за връзване, и в ръцете си държеше няколко ленти.

— Ще свършат идеална работа, дай ги насам — каза Джереми.

Можеше да каже на Пърси да поеме от тук, но не го направи. Опита се да не докосва момичето повече, отколкото се налагаше, наистина се опита, но той беше мъж, който обича жените, и просто не можа да се сдържи. Държеше и двете й ръце в своята, докато с другата омотаваше плата около китките й. Ръцете й бяха топли и влажни от страх. Тя нямаше откъде да знае, че не й мислят злото и страхът й си беше напълно естествен. Той можеше много лесно да я успокои, но Пърси беше прав, трябваше да се махнат от това място, преди да се е появил следващият крадец, затова обясненията можеха да почакат.

Следваше кърпата, и той не би се навел толкова близо до нея, ако не трябваше да завърже краищата й зад врата. Вероятно трябваше да върже ръцете й зад гърба, но не искаше да й създава повече неудобства от тези, които се налагаха.

Обаче не би я оставил с развързани крака. Наведе се за да увие плата около глезените й и щеше да го направи първоначално, но се поразмисли и седна на рамото на стола, вдигайки краката й в скута си. Тя изписка под кърпата веднъж, но после се успокои отново. Носеше дълги панталони и чорапи, така че нямаше как да докосне гола кожа. И въпреки това, дори само фактът, че държи краката й в скута си, го разтърси дълбоко. След като я завърза той я изгледа с такава жар, че тя щеше веднага да разбере, че я е разкрил, ако го беше погледнала. Но не. Тя се опитваше да развърже китките си и почти беше успяла.

Той отново сложи ръцете й в своите и каза:

— Недей, или вместо приятеля ми, аз ще те вдигна и ще те изнеса оттук.

— Ей! Защо аз? — Оплака се Пърси. — Ти си много по-силен. Нямам нищо против да го призная, защото то си е очевидно.

Джереми с удоволствие би се погрижил за момичето, но сега трябваше да бъде разумен.

— Защото единият от нас трябва да се увери, че няма да има проблеми да напуснем тая дупка. Съмнявам се, че ти ще искаш да се заемеш с тази задачка, старче, а аз ще й се насладя много повече, отколкото ти.

— Проблеми?! — измърмори смутено Пърси.

— Всъщност ние тримата няма да излезем от тук хванати ръка за ръка.

Чак сега Пърси разбра всичко и каза рязко:

— Естествено. Въобще не знам какво си мислих. Ти си по-добър в разбиването на черепи от мен.

Джереми едва не се разсмя, защото Пърси вероятно никога, през живота си, не бе разбивал нечий череп.

Не попаднаха на голяма съпротива. Само барманът още беше долу — огромен, грозен мъжага, който караше повечето хора да замлъкнат, ако дори само погледнеше в тяхна посока.

— И накъде сте съ запътили вий с тоз товар? — изръмжа той.

— „Товарът“ се опита да ни ограби — сряза го Джереми, като се мъчеше тонът му да бъде колкото се може по-миролюбив.

— Верно? Тогава го утрепете или го пуснете, ама не го карайте на стражата. Не щъ нек’ви си костюмари от властите да си врът носа в заведението ми.

Джереми опита отново:

— Ние въобще не мислим да го предаваме на властите, добри ми човече. Този товар ще го върнем тук на сутринта, цял целеничък.

Грамадният мъжага заобиколи бара с намерението да им препречи пътя към изхода:

— Тука си имаме правила. Каквото е тук си остава тук, схващаш ли?

— О, много добре схващам. И там, откъдето идвам аз имаме правила. Понякога те не се нуждаят от обясняване. А ти схващаш ли?

Джереми мислеше, че щом работи тази работа, тоя здравеняк не веднъж е налитал на бой, затова той просто измъкна един от пистолетите си и го завря в лицето му. Това свърши работа. Мъжът разтвори широко ръце и отстъпи назад, за да им направи път.

— Умник — продължи Джереми. — Сега може и да ви върнем крадеца обратно.

— Е, той не е мой! — помисли си, че е разумно да спомене едрия барман.

— Все тая — отвърна Джереми и излезе. — Ще го върнем след като ни свърши работата.

Нямаше друг опит да ги спрат да напуснат района. Единственото друго лице, което видяха в онзи късен час на нощта бе една пияна старица, която все още имаше достатъчно ум да премине от другата страна на улицата и да се махне от пътя им, когато ги видя.