Линда Хауърд - Търси се съпруга

Лицето на Рийс придоби каменно изражение.

— Не! Забравила ли си предбрачното споразумение? Всичко твое си е твое и всичко мое си е мое! Ако похарчиш свои пари за ранчото, после с години ще спорим, в случай че се стигне до подялба.

Тя забоде пръст в гърдите му.

— Първо на първо, Рийс Дънкан, изобщо не планирам да се развеждам с теб, така че не ме интересува какво съдържа безценното ти предбрачно споразумение. Освен това, колко може да струва боята за къщата? Сто долара? Двеста?

— Около двеста и, по дяволите, ти няма да я платиш!

— Не само, че ще я купя, а и сама ще боядисам къщата. Ако толкова се притесняваш, че целя да ти отнема ранчото, можем да сключим допълнително споразумение, в което ще се разберем, че ще ми върнеш парите за боята — и за труда ми, — в случай, че проява претенции. Но, както знаеш, и аз живея тук и искам къщата ми отвън да е също толкова хубава, колкото и отвътре. Догодина напролет възнамерявам да засадя цветя отпред, така че ако имаш нещо против, можем отсега да го започнем да спорим и за това. Единственият избор, с който разполагаш в момента, е цветът на боята и двете ти възможности са бял и бял. — Когато приключи, Маделин вече викаше, а лицето й бе поруменяло от гняв.

Той бе по-бесен от когато и да било.

— Прави каквото искаш — през зъби процеди Рийс и изфуча от кухнята.

Маделин така и постъпи. При следващото им слизане до града, тя купи боя и четки и плати със собствения си чек, докато го гледаше изпитателно, сякаш само го чакаше да започне отново. С видима неприязън, Рийс натовари кофите в пикапа. Върховата точка на деня настъпи, когато се отбиха за по кафе в заведението на Флорис и трябваше да изслушат ругатните й спрямо клиентите.

Към средата на август Маделин вече бе боядисала цялата къща, поради което разви силно уважение към хората, които си изкарваха хляба с това. Боядисването бе една от най-тежките задачи, които някога бе вършила, и по цели вечери ръцете и рамене я боляха от натоварването. Най-много време й отне да боядиса безбройните перила на верандата, а най-уморително й бе, докато покриваше втория етаж, защото едновременно трябваше да внимава за себе си. Но когато всичко приключи, къщата блестеше като бижу, а капаците на прозорците светеха от новия лак, Маделин се почувства по-горда от всякога.

Дори Рийс неохотно призна, че така къщата изглежда далеч по-добре и тя е свършила превъзходна работа, но все още не можеше да се примири с факта, че сама трябваше да направи всичко. Може би от чисто мъжка гордост, но не искаше да приеме съпругата му да плати нещо, което той сам не можеше да си позволи.

Съпругата му. Само за двата месеца, откакто бяха женени, Маделин толкова изцяло бе навлязла в живота му, че сега нямаше кътче, където тя да не присъства. Дори бе преподредила шкафа му с бельо. Понякога се чудеше как успява да свърши толкова много неща, при условие че никога нямаше вид на забързан човек, но истината бе, че успяваше. По свой собствен начин, тя работеше не по-малко от него.

Една топла сутрин към края на август, Маделин забеляза, че брашното им е на привършване. Рийс вече бе излязъл и нямаше да се прибира за обяд, затова тя се качи на втория етаж и се приготви за излизане. Така или иначе бе време да купуват хранителни продукти, затова взе и списъка с всичко необходимо със себе си. Щеше да напазарува продуктите накуп и нямаше да се налага втори път да слизат до града. Обичаше да слуша разказите на Флорис, затова се отби в заведението й и си поръча кафе и пай. След като Флорис изпрати поредния клиент, ругаейки го, тя се приближи към масата на Маделин и седна на съседния стол.

— Къде е твоят мъж?

— В ранчото. Свърши ми брашното и слязох да напазарувам.

Флорис кимна с одобрение, макар лицето й да не го излъчваше.

— Първата му съпруга никога не пазаруваше продукти. Предполагам, че и представа си нямаше от готвене, но тогава, разбира се, Рийс поддържаше готвач. Срамота е какво се случи с ранчото му. Навремето бе толкова преуспяващо.

— И пак ще стане — уверено заяви Маделин. — Рийс много упорито се труди, за да го изправи на крака.

— Едно нещо е сигурно за него — този мъж не се бои от работа. Не е като повечето тук — добави тя и погледна към вратата, сякаш там все още можеше да види последния клиент.

След като изслуша монолога на Флорис, дружелюбността на Глена й се стори шокираща. Побъбри и с нея, след което натовари продуктите и подкара към ранчото. Още бе ранен следобед, така че имаше достатъчно време да приготви кейка, който планираше.