Катрин Каултър - Контесата

— Виждам, че е по-добре.

Беше Джон. Обърнах се бавно. Не исках да го виждам. От друга страна повече от всичко друго на света желаех просто да стоя тук и да го съзерцавам, докато Малката Бес ме изрита от отделението си.

Тръснах глава, за да се освободя от тези безполезни мисли.

— Да, по-добре е, много по-добре, благодарение на Ръкър, но цялата тази история продължава да ме изпълва с такъв гняв, че ще се пръсна. Още е много рано. Изненадана съм, че вече си буден.

Той ме изгледа от главата до петите; знаех какво вижда. Носех много стара кафява пелерина и здрави, стабилни боти. Сплесканите ми коси бяха хванати и навити на тила. Няколко кичура вече се бяха измъкнали.

И тогава той се усмихна.

— Ти си будна. Защо и аз да не съм буден?

— Когато снощи се качих в стаята си, ти все още сладко си говореше с лейди Елизабет Палмър, а полунощ вече бе минала отдавна.

Сарказмът ми не му убягна. И той имаше нахалството да ми се усмихне самодоволно.

— Всъщност не е нужно да произнасяш цялото й име. Лейди Елизабет е достатъчно. Сред гостите няма друга като нея, не си ли съгласна?

Бях съгласна, но нямах намерение да му го кажа. Това обаче не го спря, дори за секунда.

— Интересно, че си забелязала. Както виждам не ти е много приятно да говориш за това — устните ти са така стиснати, че почти не се виждат. Затова ще премина разумно към нещо по-безопасно. Всъщност мнозина от господата вече са станали и, ако все още не са започнали да говорят, пият кафе и четат вестници. А, поговориха и за теб, тъй като чичо Лорънс още го нямаше. Ти предизвика истинско вълнение, Анди. Предполагам, че чичо ми няма да бъде много доволен.

— За твоя информация аз вече му се извиних. Не съм пълна глупачка. Извиних се незабавно, което със сигурност ще му покаже, че съм напълно сериозна и разкаяна.

— Не, не говоря за пламенното ти изпълнение на вратата на трапезарията, докато бе заобиколена от дамите. Става дума за другото.

Сега вече действително бе привлякъл вниманието ми.

— Какво друго? Не съм казвала нищо друго, кълна се. Слушах внимателно и дълго гостите. Смях се. Свирих Моцарт, и то съвсем не лошо, но, кълна се, не съм казвала нищо друго, с което да го поставя в неудобно положение.

Джон се разсмя.

— Боже, Боже, ама ти май наистина не знаеш, а?

Само го изгледах. И се захванах да слагам меките бели превръзки отново на гърба на Малката Бес. Кобилата изви глава, за да види какво правя. Потупах я лекичко и я погалих по врата, след което погледнах отново към Джон.

— Не. Нямам представа за какво става дума.

— Виждам — произнесе бавно той, извил глава встрани, един от неговите навици, с които започвах да свиквам.

Правеше го, когато беше озадачен или не можеше да реши как да постъпи.

— Очевидно искаш да ми кажеш, така че давай. Притежаваш финеса на фанатичен викарий. Та какво толкова съм казала, с което да поставя в неудобно положение Лорънс?

— Всички вече знаят, че си все още девствена.

Подскочих толкова рязко, че Малката Бес ритна със задните си крака. Трябваше ми цяла минута, за да я успокоя, а после заявих, вбесена и възмутена:

— Това е невъзможно. Искам да кажа, вярно е, но не съм казвала нищо по този повод. Истински абсурд би било да говоря подобни неща. Нелоялно, и най-вече — свръхглупаво. Как си ме представяш да се обърна към маркизата с думите: „Е, миледи, аз съм омъжена за онзи добър човек, но съм девствена, нали разбирате?“.

Видях го как сви отпуснатите край тялото си ръце в юмруци, и отново ги отпусна. Сви няколко пъти пръсти, сякаш за да ги раздвижи, и рече:

— Не, не си казвала такова нещо. Доколкото разбрах, дамите обсъждали факта, че според слуховете Наполеон не бил много надарен или бил зле с размерите.

— Каква надареност? Какви размери? Искаш да кажеш, че не е висок ли? Чувала съм често да го казват. В това няма нищо особено, разбира се. Какво общо има то с девствеността?

Младият мъж завъртя очи. Погледна ме разкаяно и това ме изненада. Той бе определено смутен. Съжаляваше, че бе подхванал тази тема.

— Забрави. Исках да те подразня за проклетата ти наивност, но не мога. Анди, просто забрави за това, чу ли? Ти си невинна, в което няма нищо лошо. Не позволявай на никой да твърди противното. Няма за какво да се извиняваш на чичо ми, абсолютно за нищо.

— Но…

Той докосна устните ми леко с върховете на пръстите си. Гласът му беше нежен:

— Не, Анди, забрави за това. Ако чуеш нещо по този въпрос, някакви дребни коментари или насмешки, просто не им обръщай внимание.