Катрин Каултър - Контесата

— Нямах представа, че си го направила. Добра идея. Дръж пистолета непрекъснато под ръка, Анди.

Подаде ми Джордж, който изскимтя, обиден, задето неговият герой го отхвърляше, погали ме по бузата и тръгна обратно към стаята си. Тъмносинята кадифена роба се мяташе около глезените му. „Силни, стабилни стъпала“ — помислих отново, докато го изпращах с поглед.

Прекарах още една нощ, вперила широко отворените си очи в тъмния таван, в очакване на изгрева на слънцето, а Джордж похъркваше, сгушен в мен.

Около обяд на следващия ден вече бяха пристигнали трийсетина от гостите, съпроводени от прислуга, смях, бодлива зеленика, подаръци и повече куфари, отколкото бях в състояние да преброя. Дворът на конюшните започна да се пълни с карети.

— Как ще се справи Ръкър? — попитах аз, след като посрещнахме лорд и лейди Моъм, стари приятели на семейство Линдхърст.

— Мисля, че пристигнаха всички, които ще отседнат тук — отвърна Лорънс. А Ръкър ще се справи. Имаме достатъчно място за всички коне. Как е Малката Бес?

— Ти не изпускаш нищо, нали? — усмихнах се аз и за първи се запитах дали той не беше този, който искаше да му убие, или да ми изкара акъла, а може би и двете. — „Не — помислих си аз, — няма никакъв смисъл.“ Но кое ли имаше? — Да, отидох да я видя тази сутрин. Ставата й е много по-добре, слава Богу. Ако трябваше да я убием, щях да…

Той докосна леко бузата ми с върховете на пръстите си.

— Знам, скъпа. Щеше да ти причини ужасна болка. Малката Бес ще се оправи. Аз също ходих да видя как е.

Погледнах го и отново се запитах: „Ти ли пъхна бодливата тел под седлото й?“ Дали бе видял страшните, дълбоки рани по гърба й. Очевидно не. Ръкър най-вероятно беше оставил одеялото върху меките превръзки на гърба на животното и съпругът ми не бе забелязал нищо нередно, слава Богу. Но може би вече знаеше всичко.

Мис Крислок влезе в стаята ми, докато Белинда ми помагаше да облека друга рокля. Имах нужда от най-малко три тоалета дневно и всяка смяна отнемаше много време.

— Колко странно — рече тя, след като се поразходи из помещението, прегледа съдържанието на гардероба ми и подреди десетките шишенца върху тоалетната маса.

— Какво има, Мили?

— О! Вчера видях Амилия да излиза от стаята на Джон. Не е ли странно?

Сърцето ми спря да бие за момент. „Амилия? Не — помислих си аз. — Не.“

— Може би й се е наложило да вземе нещо — отвърнах аз. — За Томас.

— Очевидно. Носеше нещо, увито в плат.

Не, това бе повече, отколкото можех да понеса. Целунах Мили по бузата и двете слязохме заедно долу.

Къщата беше украсена с клонки бодлива зеленика, откъснати от нашето дърво и донесени с кошници от гостите. В подобната на пещера камина в Старата зала гореше Бъдник с впечатляващи размери.

На всяко свободно пространство бяха струпани подаръци. Веднага след обяда от Йорк пристигна пратеник с огромна кутия за мен. Отправих се почти бежешком към покоите на Джудит; бях безкрайно щастлива, че поръчката ми най-сетне бе пристигнала, при това съвсем навреме.

— Анди, Божичко — усмихна ми се мис Гилбанк, — идваш точно по време на урока по италиански. — Обърна се към момичето: — Е, умното ми дете, какво трябва да кажеш?

— Come sta? Favorisca sedersi.

И посочи към един стол.

— Sto molto bene, e Lei?

— О, Божичко, Анди, аз също съм много добре. А сега седни. Какво има в тази огромна кутия? Да не би да е Коледният ми подарък?

— Съжалявам, Джудит, но ще трябва да почакаш. Аз направих един облог с мис Гилбанк и загубих, както губя винаги и от теб. Мис Гилбанк обаче настоя залогът да бъде нещо необичайно.

— Мис Гилбанк, нямах представа, че и вие се обзалагате. Вярно ли е? За какво се обзаложихте?

— Спомняте ли си, скъпа мис Гилбанк?

Гувернантката премести поглед от мен към кутията и отново към лицето ми.

— Странно, но поводът за този облог напълно ми е излетял от ума?

— А? Е, Джудит, с мис Гилбанк направихме този облог веднага, след като се запознахме в градината. Ти вече веднъж беше вечеряла с възрастните и тя се обзаложи, че ще ти бъде разрешено да вечеряш отново с нас, и то съвсем скоро. Тогава аз не повярвах и заложих почти всичко, което имах, че няма да те допуснат повече на масата. И изгубих. Веднага след като гостите си тръгнат, вие, мис Линдхърст, сте сърдечно поканена да вечеряте в продължение на цяла седмица с възрастните. Баща ви настоя. — Беше лъжа, разбира се, но на кой му пукаше? — И така, мис Гилбанк, ето наградата за спечеления облог. — Приближих се до писалището на Джудит, прибрах на една страна част от учебниците и поставих на мястото им огромната кутия. Отворих я и се отдръпнах. — Точно както наредихте, мис Гилбанк. Надявам се, че няма да се разочаровате.