П. Удхаус - Гафовете на Арчи

— Ами, да.

— Тогава не казвай нищо повече — заяви Арчи. — Оставете това на мен, мои скъпи по-добри четири-пети! Оставете цялата работа на Арчибалд, който никога не ви е разочаровал. Имам план!

Когато на другия ден следобед Арчи приближи семейното гнездо, той дочу през затворената врата монотонен говор на прегракнал мъжки глас и щом влезе, завари Люсил в компанията на своя шурей. Люсил, помисли си Арчи, изглеждаше малко изморена. Бил, от друга страна, беше в отлична форма. Очите му блестяха, а лицето му изглеждаше като това на препарирана жаба. За Арчи не беше трудно да се досети, че темата на сказката е била новата покорителка на сърцето му.

— Здравей, Бил, стари хубавецо! — каза той.

— Здрасти, Арчи!

— Толкова се радвам, че дойде — каза Люсил. — Били тъкмо ми разказваше за Спектейша.

— За кого?

— За Спектейша. Момичето, нали знаеш. Името й е Спектейша Хаскисън.

— Не може да бъде! — недоверчиво възкликна Арчи.

— Защо не? — изръмжа Бил.

— Е, че как? — каза Арчи, като се обърна към него като към разумен човек. — Какво е това! Спектейша Хаскисън! Дълбоко се съмнявам, че изобщо съществува такова име.

— Че какво му е на името? — попита раздразнено Бил. — Далеч по-хубаво е от Арчибалд Мофам.

— Хайде деца, не се карайте! — намеси се Люсил с глас, който не търпеше възражения. — Това си е едно добро старо име от Средния Запад. Всички познават рода Хаскисън от Змийско Ухапване, Мичиган. Освен това, Бил я нарича Тутълс.

— Путълс — строго я поправи Бил.

— О, да, Путълс. Той я нарича Путълс.

— Младост! Младост! — въздъхна Арчи.

— Ще ми се да престанеш да говориш така, сякаш си ми дядо — подскочи Бил.

— Гледам на теб като на син, младежо, като на любим син!

— Ако имах баща като теб…!

— Да, но нямаш, млади ми момко, и там е бедата. Ако имаше, всичко щеше да бъде просто. Но тъй като истинският ти баща, ако ми позволиш да се изразя така, е един от най-прекрасните образци на вампир в човешки лик, трябва да се направи нещо по въпроса и ти имаш дяволски късмет, че съм на твоя страна, твой наставник, философ и приятел, пълен с най-плодотворните идеи. А сега, ако бъдеш така любезен да ме изслушаш…

— Че аз те слушам откакто влезе.

— Нямаше да ми говориш така троснато, ако знаеше всичко! Уилям, аз имам план!

— И?

— Планът за който ти говоря, е нещо, което Метерлинк 23 23 Граф Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк (1862–1949) — белгийски писател, поет, драматург — символист. Получил Нобелова награда през 1911 година за пиесите си, една от най-известните от които е „Синята птица“, превърнала се в класика за деца, бел.пр. би нарекъл истинска „бомба“!

— Той е същинско малко чудо! — каза Люсил, като изгледа любящо съпруга си. — Яде много риба, Бил. Затова е толкова умен!

— Грънци! — беше грубият коментар на Бил по повод горното твърдение на сестра си.

— Познаваш ли ръководителя на оркестъра долу в ресторанта? — попита Арчи, без да обръща внимание на злостната забележка.

— Знам, че оркестърът има ръководител. И какво за него?

— Чудесен човек. Мой голям приятел. Забравих как се казваше…

— Наричай го Путълс! — предложи Люсил.

— Престани! — каза Арчи, когато влюбеният му шурей изръмжа нещо нечленоразделно. — Няма да е зле да укротиш веселото си настроение с капчица сдържаност. Това момичешко лекомислие е направо непристойно. Е, аз ще поговоря с този момък и ще уредя всичко.

— Какво ще уредиш?

— Цялата тази работа. Ще убия с един куршум два заека. Имам един приятел композитор, който се щура насам-натам и чиято единствена амбиция е някой да изпее любимото му творение пред публика от познавачи. А ти имаш певица, която гори от желание да се изяви. Е, аз ще уредя с онзи чудесен човек, който ръководи оркестъра, твоята певица да изпее песента на моя приятел някоя вечер. Какво ще кажеш? Е ли това, или не е истински динамит?

— Идеята не е лоша — призна Бил, видимо впечатлен. — Никога не бих си помислил, че си способен на подобно нещо.

— Защо не?

— Ами…

— Идеята сама по себе си е прекрасна — даде своя дан в похвалите Люсил. — Разбира се, и дума не може да става да я осъществиш.

— Какво искаш да кажеш?

— Не знаеш ли, че онова, което татко най-много мрази на света, е кабаретна програма? При него постоянно идват хора и му говорят, че ако има певци и програма, атмосферата вечер ще се оживи, но той ги гони като мръсни котета. Татко мисли, че нищо друго не е в състояние да урони повече престижа на едно заведение. Ще те ухапе на три места, когато му го предложиш!