П. Удхаус - Гафовете на Арчи

— Ще броя дните — любезно каза Арчи. — Чао, чао!

Вратата едва се беше затворила зад композитора, когато отново се отвори и в стаята влезе Люсил.

— Здравей, светлина за душата ми! — каза Арчи, като стана и грабна съпругата си в законна прегръдка. — Къде беше цял следобед? Толкова време те чаках. Исках да те запозная…

— Бях на чай у едно момиче в Гринич Вилидж Не можах да се измъкна по-рано. Кой беше мъжът, който излезе, докато вървях по коридора?

— Един момък на име Хаймак. Запознахме се във Франция. Композитор и прочие.

— Очевидно и двамата сме се движили в артистичните кръгове този следобед. Момичето, на което гостувах, е певица. Най-малкото, иска да пее, но никой не я поощрява.

— Съвсем същото като с моя човек. Той иска музиката му да се запее, но не може да намери подходящ кандидат. Но аз нямах никаква представа, че изобщо познаваш пойни птички от Гринич Вилидж слънчице на дома ми. Как се запозна с тази жена?

Люсил седна и го загледа отчаяно с големите си сиви очи. Тя очевидно искаше от него нещо, но Арчи не можеше да разбере какво.

— Арчи, скъпи, когато се ожени за мен, ти обеща да споделяш всички мои скърби, нали така?

— Абсолютно! Така пише в Голямата Книга. В добро и зло, в болест и здраве и прочие неща от този род. Това си е истински непоклатим договор!

— Ами, сподели ги тогава! — каза Люсил. — Бил отново е влюбен!

Арчи примигна.

— Бил? Като казваш Бил, Бил ли имаш пред вид? Брат ти Бил? Моят шурей Бил? Добрият стар Уилям, синът и наследникът на рода Брустър?

— Да, него.

— И казваш, че е влюбен? Поразен от стрелата на Амур?

— И така може да се каже.

— Но, слушай! Не е ли доста… Искам да кажа, това момче е истинска напаст. Великият любовник, а? Досущ като Бригъм Йънг 22 22 Бригъм Йънг (1801–1877) — американски религиозен водач, колонизатор на Юга и глава на Мормонската църква. През 1852 г. официално одобрява многоженството, бел.пр. ! Ами че само преди няколко седмици той пъшкаше и охкаше за онази хористка с яркочервената коса, която после взе, че се лепна за стария Реджи ван Тюйл!

— Слава Богу, настоящата му избранница е малко по-свестна от онова момиче. Все едно, не мисля, че татко ще я одобри.

— Що за човек е най-новата му изгора?

— Ами, родом е от Средния Запад и по всичко личи, че се опитва да бъде два пъти по-голям бохем от останалите момичета в Гринич Вилидж Косата й е късо подстригана като на момче и се разхожда насам-натам с кимоно. Сигурно е чела репортажи за Гринич Вилидж в списанията и се опитва да следва наложения от тях стил. Толкова е глупаво! С тази аграрна физиономия!

— Чакай, чакай, това твърде бързо прелетя край ушите ми и не можах да го схвана. Каква казваш, е физиономията й?

— Искам да кажа, че още като я погледнеш, ти става ясно, че идва от някое затънтено място. Всъщност, Бил ми каза, че е израснала в Змийско Ухапване, Мичиган.

— Змийско Ухапване? Какви странни имена имате в Америка. Все пак, признавам, че в Англия има село, което се казва Дяволско пиво, така че, кой съм аз, та първи да хвърлям камък? Как е старият Бил? Сигурно треска го тресе?

— Казва, че този път е сериозно.

— Е, всички казват така. Ще ми се всеки път да получавам по едни долар, когато… Забравих какво щях да казвам! — честно си призна Арчи, като внезапно млъкна.

— Значи мислиш — след малка пауза продължи той — че най-новото завоевание на Бил ще бъде още един шок за старото татенце?

— Не мога да си представя, че татко ще Я одобри.

— Аз доста подробно изучих твоя добър стар родител — рече Арчи — и, между нас казано, трудно ми е да си представя, че би одобрил когото и да е!

— Не мога да разбера защо става така, че Бил хвърля маса сили, за да се лепне за някоя грозотия. Познавам най-малко двадесет очарователни момичета, всичките красиви и богати, точно като за него; но той се измъква и тръгва да се влюбва в някакви невероятни фльорци. А най-лошото е, че човек винаги се чувства задължен да направи всичко, за да му помогне. Не е ли отвратително?

— Абсолютно! Никой не иска да постави прът в колелата на огнената колесница на Амур. Наш дълг е да помагаме. Чувала ли си как пее това момиче?

— Да. Днес следобед пя.

— Какъв е гласът й?

— Ами какъв — силен!

— Може ли да качи висок тон на покрива и да го задържи, докато портиерът обиколи стаите и заключи зданието за през нощта?

— Какво, за Бога, искаш да кажеш?

— Отговори ми, жено, честно ми отговори. Как е тя с високите тонове? Отдават ли й се?