П. Удхаус - Гафовете на Арчи

— Но драги мой сър — възропта Арчи, — аз никога не съм тъпкал…

— Някой ден — прекъсна го полицай Донахю мрачно — водите на Шенън 3 3 Шенън — река в Ирландия, бел.пр. ще потекат окървавени към морето!

— Няма спор! Но…

Полицай Касиди нададе радостен вик.

— Що пък да не гу цапардосаме — въодушевено предложи той, — а после ще речем на Капитана, че е оказал съпротива, когат’ сме изпълнявали задълженията си?

В очите на полицай Донахю веднага проблесна одобрение и ентусиазъм. Той твърде рядко биваше осенен от такива блестящи хрумвания, но това не му пречеше да ги оценява по достойнство, когато друг ги предложеше, и никога не пропускаше да похвали този, когото трябва. Полицай Донахю не беше нито дребнав, нито свидлив.

— Работи ти мозъка, Тим! — възхитено възкликна той.

— Ами, просто ми хрумна — скромно отвърна господин Касиди.

— Страхотна идея, Тими!

— Ей така ми дойде на ум — каза господин Касиди, като махна с ръка, сякаш нищо особено не е сторил.

Слушайки този диалог, Арчи усети как косата му се отлепва от тила. За пореден път откакто се беше озовал в тяхната компания, той ясно си даде сметка за изключителната физическа надареност на тези двама мъже. Полицейското управление в Ню Йорк поставя пред онези, които желаят да постъпят в редовете на полицията, твърде високи изисквания по отношение на ръст и телосложение, но беше очевидно, че тези приятелчета, Донахю и Касиди, сигурно са били приети от раз.

— Чуйте ме, момчета — започна притеснено той.

В този миг от външната стая се разнесе рязък и властен глас.

— Донахю! Касиди! Какво, по дяволите, означава това?

За момент Арчи изпита усещането, че някакъв ангел е запърхал с крила и се е спуснал на земята да му помогне. И ако случаят беше такъв, то този ангел беше избрал най-подходящото въплъщение — на капитан от полицията. Новодошлият беше доста по-дребен от своите подчинени — дотолкова по-дребен, че на Арчи му беше приятно да го гледа. От дълго време на него му се щеше да спре поглед на някого, чийто ръст се класифицира като среден по общоприетите стандарти.

— Защо сте напуснали постовете си?

Ефектът от появата на сцената на това ново действащо лице върху господата Касиди и Донахю беше мигновен и изпълни Арчи със задоволство. Те сякаш се смалиха до почти нормални размери, а държанието им стана почтително.

Полицай Донахю отдаде чест.

— Аку ръзрешите, сар…

Полицай Касиди почти веднага последва неговия пример.

— Ние, такова, сар…

Капитанът изгледа полицай Касиди смразяващо и като го остави в това консервирано състояние, се обърна към полицай Донахю.

— Стуя си аз нъ аварийнуту стълбище, сар — започна полицай Донахю с раболепно уважение, което освен че изпълни душата на Арчи с мед и амброзия, го удиви безкрайно — и през ум не ми беше минало, че тази свирепа хрътка е способна да говори по такъв начин, — какту бяхте наредили, и изведнъж чувам подозрителен шум. Влязух тихичко, сар, и виждам тоз охлюв… ъ-ъ… виждам обвиняемия, сар, пред огледалото, стои и съ гледа. Тогаз извиках полицай Касиди на помощ. И го закопчахме… арестувахме гу, сар.

Капитанът изгледа Арчи. На Арчи му се стори, че погледът му е студен и изпълнен с презрение.

— Кой е той?

— Мозъкът, сар.

— Кои?

— Обвиняемият, сар. Мъжът, когото търсим.

— Вие може да го търсите. Аз — не! — отсече капитанът.

Въпреки облекчението, което изпита, Арчи си помисли, че капитанът можеше да се изрази по-учтиво.

— Това не е Мун. Изобщо не прилича на него.

— В никакъв случай! — съгласи се Арчи сърдечно. — Това е някаква грешка, стари друже, както се опитвах да…

— Млъквай!

— О, веднага!

— Видяхте снимката в участъка. Да не искате да ми кажете, че намирате някаква прилика?

— Аку ръзрешите, сар… — плахо се намеси полицай Касиди, излизайки от замразеното състояние, в което го беше оставил капитанът.

— Е?

— Помислихме си, че съ маскира, та да не гу познаят.

— Ти си тъпак! — заяви ядосано капитанът.

— Тъй вярно, сар! — покорно се съгласи полицай Касиди.

Уважението на Арчи към полицейския капитан вече удряше тавана. Той сякаш беше в състояние с една-едничка дума да съкрати с години живота на двамата огромни нещастници. Ситуацията му заприлича на една от онези истории, в Които се разказва за дресьори на лъвове. Арчи искрено се надяваше да види след известно време как полицай Донахю и неговият стар приятел и колега Касиди ще започнат да скачат през пламтящи обръчи.