П. Удхаус - Гафовете на Арчи

— Ако наистина желаеш да свършиш нещо — каза той, — можеш да започнеш веднага и да ми помогнеш.

Арчи грейна. Душата му жадуваше за действие.

— Само кажи, скъпи друже, само кажи! За какво става дума?

— Ще имаш ли нещо против да приютиш една змия?

— Да приютя змия?

— Само за ден-два.

— Но какво имаш пред вид, старче? Да я приютя къде?

— Там, където живееш. Къде живееш? Не беше ли в „Космополис“? Разбира се! Ти си женен за дъщерята на стария Брустър, спомням си, че четох за това.

— Слушай, момко, не искам да ти развалям деня, да те разочаровам и тъй нататък, но моят скъп тъст никога няма да ми позволи да приютя змия в хотела. Та той едва понася моето присъствие там!

— Той няма да знае, приятелю мой.

— Малко са нещата в хотела, които убягват от вниманието му — със съмнение каза Арчи.

— Не трябва да знае. Целта на занятието е цялата история да остане в строга тайна.

Арчи тръсна още малко пепел в купичката с вода за изплакване на пръсти.

— Струва ми се, че не съм в състояние да обхвана всички аспекти на твоя замисъл, ако мога така да се изразя — заяви той. — Имам пред вид — на първо място — защо смяташ, че животът ти ще се превърне в песен, ако приема да се грижа за тази твоя пълзяща твар?

— Тя не е моя. Принадлежи на мадам Брудовска. Чувал си за нея, нали?

— О, да. Май играе женска змия в някакъв водевил или нещо подобно, нали така, или нещо от този сорт или порядък?

— Близо си, но не съвсем. Тя е водеща изпълнителка на роли в интелектуални трагедии по всички световни сцени.

— Точно така! Сега си спомням. Веднъж жена ми ме замъкна на нейно представление. Натика ме на един от предните редове на партера още преди да разбера какво ми предстои, а после беше късно да се измъкна. Помня, четох в някое от списанията, че един руски принц й подарил змия, нали?

— Това — заяви Шериф — беше впечатлението, което целях да създам, когато разпространих историята в пресата. Аз съм нейният рекламен агент. В действителност самият аз купих Питър — казва се Питър — от Ийст Сайд. Винаги съм смятал, че животните вършат чудесна работа за рекламни трикове. Почти всякога с тяхна помощ съм постигал страхотни резултати. Но с Нейна Светлост ръцете ми са вързани. Всъщност „оковани“ е по-точната дума. Няма да сбъркам, ако заявя, че геният ми е поставен под чехъл. Или безмилостно стъпкан, ако предпочиташ.

— Както кажеш — учтиво се съгласи Арчи. — Но как? Защо твоят гений или както там му каза, се пържи в горещото олио?

— Тя ме държи изкъсо. Не ми дава да направя нищо сензационно. Не един и два, цели двадесет пъти съм й предлагал екстра идеи, и какво — до една ги отхвърли, защото били под достойнството на актриса с нейното положение. Да се пукне човек от яд! Сега съм решил да вдигна шум около името й с кражба. Ще открадна нейната змия.

— Ще я откраднеш? Ще я свиеш, змията, така ли?

— Да. Страхотна история за вестниците, нали разбираш. Тя е доста привързана към Питър. Той е нейният талисман. Мисля, че постепенно и тя започна да вярва в тази измишльотина за руския принц. Ако успея да задигна змията и да я скрия някъде за ден-два, тя сама ще направи останалото.

— Разбирам.

— Ако беше като останалите жени, сама щеше да ми помогне. Но не и Нейно Високоинтелектуално Височество. Ще започне да приказва, че това е евтино и унизително и куп подобни безсмислици. Трябва да бъде истинска кражба, но ако ме пипнат, ще си загубя работата. Ето тук можеш да ми помогнеш ти.

— Но къде ще държа това добро старо влечуго? — възкликна Арчи.

— О, където и да е. Пробиваш няколко дупки в кутия за шапки и спретваш импровизирано леговище. Тъкмо ще ти прави компания.

— Виж, тук си прав. Жена ми замина за няколко дни и вечер се чувствам малко самотен — призна си Арчи.

— Край на самотата, друже мой, щом Питър е с теб. Той е голяма душица. Винаги забавен и мил.

— Предполагам, че не хапе, не жили, или нещо от този род?

— Е, има някакъв минимален процент вероятност. Зависи от времето. Но като оставим това настрана, той е безобиден като канарче.

— Опасни са тези проклети канарчета — замислено каза Арчи. — Кълват.

— Я се стегни! — скастри го остро рекламният агент.

— Добре, де. Ще го взема. Между другото, като започнахме да говорим за кълване и хрупане, с какво да го храня?

— О, той яде всичко. Хляб и прясно мляко, някой плод или рохко сварено яйце, кучешки бисквити или яйца от мравки. Нали разбираш — същото каквото зобваш и ти. Е, страшно съм ти задължен за гостоприемството. Ще ти го върна при подходящ случай. А сега трябва да тръгвам, за да се заема — с практическата страна на нещата. Между другото, Нейна Светлост също е отседнала в „Космополис“. Много удобно. Хайде, довиждане. Пак ще ти се обадя.