Том Кланси - Хаос

— А аз твърдя, че ние може би сме изправени пред една нова порода расисти. Такива, които обичат да играят подобни игри.

Маккъски понечи да каже нещо, но размисли.

— Знам какво си мислиш — каза Роджърс. — Ти все още чувстваш, че ние им придаваме прекалено голямо значение.

— Изобщо значение — поправи го Маккъски. — Не искам да подценявам врага, но това са хора, ръководени от болно съзнание и сляпа ярост. Всяка вариация за тях би била отклонение, ерес.

— Но ако им предложиш подходящата награда, може да направят онова, което им е наредено, нали?

— Свободата — каза Маккъски. — Свободата да нападат онова, което ненавиждат.

— Съгласен съм — каза Роджърс. — А кое дава на една личност моралното право да напада?

— Ако те бъдат атакувани първо — каза Маккъски.

— Точно така — потвърди Роджърс. Вече започваше да се самонавива. Маккъски можеше и да не се съгласи, но той чувстваше, че тук има и още нещо. — Да приемем, че искаш да накараш някаква група да те нападне. Ти влизаш в антагонизъм с тях. Караш ги да се чувстват застрашени…

Телефонът звънна.

— Расовоненавистническите игри — каза Маккъски.

— Не е достатъчно — отвърна Роджърс. В очите на Маккъски се появи внезапен страх и разбиране.

— Това, плюс осведомяването им, че се каниш да ги нападнеш. Даваш на една чернокожа група да разбере, че е цел, и възпламеняваш всички чернокожи. Господи! Това е била целта на „Чиста нация“ — да позволят собственото си арестуване. Да дадат на „Шака Зулу“ да разберат, че те са били тяхна цел, дори и да не е било така. И преди още да мигнем, всички чернокожи като един са застанали зад войнствените „Шака Зулу“… и на белите не им остава голям избор освен да се изправят срещу тях.

Роджърс закима енергично. Телефонът отново зазвъня. Той му хвърли поглед. Върху светодиодното екранче в основата на апарата се бе изписал кодът за повикването на Ан Фарис.

— Точно това се случи през шейсетте — каза Маккъски, — когато Черните пантери станаха войнствените съюзници на голям брой групи за граждански права.

— Ако всичко това наистина се впише в една обща картина — Доминик, парите му, расовоненавистническите групи и дестабилизацията на Европа и САЩ, — светът ще бъде разлюлян от гигантски трус. — Роджърс включи телефона на високоговорител. — Извинявай, че те накарах да чакаш, Ан.

— Майк, Даръл ми каза, че сте се нуждаели от проверка на съобщения в пресата от „Demain“ — каза тя. — Обадих се на „Д’Алтон и Д’Алтон“, на хората им от агенцията в Ню Йорк, и получих по факса последните материали.

— И?

— Всичко е банална рекламна шумотевица за игрите — каза Ан, — с изключение на един нов джойстик.

— Какво пише за него?

— Че с новия „Енджойстик“ вие вече не просто играете играта — вие я чувствате.

— Продължавай. — Това пасваше напълно на расовоненавистническите игри. Роджърс усети студени пипала да плъзват по гръбнака му.

— Одобрена от федералната комисия по комуникациите нова технология, която стимулира нервните клетки посредством едно патентовано биозвено, управлявано с отпечатък на пръста. Предполагам, че това е направено, за да са сигурни, че връзката ще се използва върху ръцете, а не на други части от тялото. Пише така: „С Енджойстик Вие ще усетите и изпитате възбудата и емоциите, които Вашият герой от играта изпитва на екрана“.

— Заедно с ненавистта и любовта и всички спирки между тях.

— За това не се споменава нищо — каза Ан, — но не мога да повярвам, че нещо подобно наистина съществува. Чувствам се като в някакъв научнофантастичен роман.

— Не си в никакъв роман — каза Роджърс. — Много хора все още дори не могат да проумеят могъществото на тази технология, но въпреки това тя съществува. Благодаря ти, Ан. Това наистина е голяма помощ.

— Няма защо, Майк — отвърна тя. Роджърс затвори телефона и погледна към Маккъски, който пишеше нещо върху корицата на една от папките.

— Всичко пасва — изрече възбудено Маккъски. — По дяволите, всичко пасва.

— Давай тогава.

— Нека да кажем, че Доминик използва банкови схеми като онази в Науру да праща пари на белите расистки движения. Той ни подхвърля фалшива следа, отклонявайки ни в погрешен коловоз, като ни поднася „Чиста нация“, докато в същото време спокойно смазва колелата на други групи. Той също така се подготвя да изстрелва ненавистнически игри, такива, които да могат да се играят с „Енджойстик“. Хората изпитват удоволствие да преследват малцинства. — Той хвърли поглед към Роджърс. — Съгласен съм с Ан — това и за мен е като научна фантастика, — но нека го приемем за момента. Какво следва? Чернокожите изпадат в ярост от игрите. Вестниците също. Гражданите с десни разбирания също са изведени от равновесие. А междувременно „Чиста нация“ дори и не помислят да обжалват. Ами! Те отиват на процеса, защото им трябва обществен форум. И хоп — тези мръсници се превръщат в жертви.