Том Кланси - Хаос

Маккъски свъси чело.

— Не знам защо си правя труда да ви разказвам нещо, свързано с историята. Добре. А в днешни дни да сте чували за Новите якобинци?

— Може да ти прозвучи самохвално, но съм чувал — каза Роджърс. — Всъщност точно днес. Алберто спомена нещо за някакъв полковник от френската Национална жандармерия, който ги преследвал.

— Това трябва да е полковник Балон — каза Маккъски. — Той е от стара коза яре, а те са любимата му кауза. От седемнадесет години Новите якобинци преследват чужденци във Франция, най-вече алжирци и марокански имигранти. Те са пълната противоположност на славните хрътки, които поемат отговорност за всяко отвличане. Нанасят удара светкавично и безмилостно и после изчезват.

— Седемнадесет години — произнесе замислено Роджърс. — Точно когато Доминик си е сменил името. Знаеш ли, има вероятност Жерар Доминик да е замесен в това и дори е възможно да е глава на група френски терористи. И след като ние го знаем, значи това е известно и на французите.

— Ще трябва да изчакаме и да видим какво ще ни каже Балон. Казаха ми, че сега бил на някаква акция и не бил в настроение да се обажда по телефона. Пък и Доминик сигурно е недостъпен като всеки милиардер.

— Е, това не означава, че е недосегаем. Ако не е възможно да бъде атакуван фронтално, може да му се направи обход. Какво ще кажеш за парите, които Доминик изпраща чрез Науру? Това може да се окаже лостът, чрез който да се доберем до него. Може да е просто един клон от някакво огромно дърво.

— Без съмнение — каза Маккъски. — Човек като Доминик може да използва стотици, ако не и хиляди банки, за да финансира групи като тази по целия свят.

— Добре, но защо? — запита Роджърс. — Той е създал организация, която се простира по целия свят, и не може да няма някакво уязвимо място. Дали не е жаден за власт? Не ми изглежда такъв. Той е френски патриот. Тогава защо трябва да го е грижа какво става в Англия или Южна Африка, или където и да било другаде? Защо е решил да се простира навсякъде?

— Защото освен всичко друго той е и международен бизнесмен — каза Маккъски. — Едно от първите неща, които се губят при конфронтациите на терористите, е доверието в системата. Ако се случи отвличане на самолет, ние губим вяра в сигурността на летищата. И за известно време потокът от пътуващите по въздуха намалява. Ако е взривен някъде тунел, хората избират друг път или си остават у дома.

— Но инфраструктурата се възстановява.

— Това е било вярно досега — посочи Маккъски. — Но какво би се получило, ако едновременно бъде разклатена вярата в няколко системи? Или една и съща система бъде атакувана непрекъснато? Вижте Италия. Червените бригади отвлякоха министър-председателя Алдо Моро и в продължение на месеци разтърсваха Италия. Ами 1991 година, когато албанските бежанци наводниха Италия поради политическия хаос в страната си? Терористите отново нанесоха удар на Италия. Бяха изминали цели тринадесет години и въпреки това международната бизнес-общественост започна отново да се дърпа назад. За тях Италия отново бе несигурно място. Изчезна всякаква вяра в правителството. Чуждестранните инвестиции мигом паднаха почти до нула. Какво би станало, ако тероризмът бе продължил да напредва или да се разраства? Финансовите загуби щяха да придобият необратими размери. Вижте какво стана с Холивуд.

— Какво стана?

— Да не би да мислите, че студиите започнаха да откриват кинопавилиони във Флорида, защото там е по-слънчево, или пък недвижимите имоти — по-евтини? Не. Те се страхуваха, че земетресенията и расовите безредици могат да унищожат филмовата индустрия.

Роджърс се опита да осмисли всичко това. По лицето на Маккъски личеше, че и той прави същото.

— Даръл — каза замислено Роджърс, — колко бели расистки групи мислиш че има в Съединените щати?

— Няма какво да мисля — отвърна той и прелисти няколко страници от второто досие в скута си. — Според последната бяла книга на ФБР съществуват седемдесет и седем различни бели неонацистки групи от бръснати глави, с обща численост на членуващите в тях тридесет и седем хиляди души. От тях почти шест хиляди принадлежат на въоръжените милиции.

— Как са в процентно съотношение?

— Имате предвид как са разпределени? — запита Маккъски. — Основно са във всеки щат и във всеки по-голям град на всеки щат, включително и Хаваите. Някои са взели на прицел чернокожите, други азиатците, други евреите, някои мексиканците, други всички дотук изброени. Но са навсякъде.