Том Кланси - Баланс на силите

— Мария Корнеха и Ейдийн Санчес — каза Мария.

Ейдийн оцени „промяната“ в националната си принадлежност. Беше съвсем импровизиран ход от страна на Мария. Тия двамата сигурно нямаше да имат кой знае какво доверие и на свои сънародници в момента, но пък още по-малко щяха да се доверят на чужденка. Вътрешните въоръжени конфликти бяха идеално обстоятелство чуждите сили да разпространяват оръжия, пари… и влияние.

Ейдийн премести погледа си от единия на другия мъж. Хуан беше по-възрастният от двамата. Изглеждаше уморен. Очите му бяха нервно присвити, тесните му рамене бяха отпуснати. Другият мъж беше истински колос, с гладко като на бебе лице и Невероятно широки рамене.

— Защо сте дошли тук, Мария Корнеха? — попита Хуан.

— Искам да поговоря с вас за един генерал. Рафаел Амадори — отговори Мария.

Хуан я изгледа за момент.

— Казвайте.

Мария извади цигарите от джоба на якето си, измъкна една и предложи и на останалите. Хуан си взе.

Ейдийн се притесняваше, че контактуват с убийци. Както беше казала Марта обаче, в различните страни важаха различни правила. Ейдийн можеше само да разчита, че Мария си знае работата.

Мария първо запали цигарата на Хуан, а след това и своята. От начина, по който му предложи огънче — заслони кибритената клечка с ръце и я поднесе под цигарата му, но така, че той да хване ръцете й и да ги дръпне по-близо до цигарата си — атмосферата в колата стана някак интимна. Ейдийн се възхити как Мария успя да използва това, за да направи разговора по-откровен и интимен.

— Сеньор Рамирес и шефовете на други бизнес-групировки и „фамилии“ са били убити вчера от един мъж, който работи за Амадори — започна Мария. — Сигурна съм, че го познавате. Адолфо Алказар.

Хуан не каза нищо.

Мария говореше с мек тон, много по-мек, отколкото я беше чувала Ейдийн досега. Искаше да предразположи Хуан.

— Амадори е много влиятелен военен — продължи Мария — и като че ли има ключово място в поредицата събития, които се случват в момента. Ето как ми изглежда на мен цялата работа. Рамирес е уредил вчера една американка да бъде убита. Амадори е знаел, че това ще се случи, но не е направил нищо да го спре. Защо? Ами за да може да поднесе на целия народ една аудиокасета, която да натопи и депутата Серадор. Защо? Ами за да могат Серадор и баските, които той представлява, да бъдат дискредитирани както в страната, така и в чужбина. След това нарежда на Алказар да убие вашия работодател и неговите съзаклятници. Защо? Ами за да дискредитира каталунците и да подкопае силата им. Ако Серадор и бизнеслидерите са планирали някаква политическа маневра, с нея вече е свършено. Но важното е — продължи Мария, — че наличието на заговор отслабва правителството. Те не знаят на кого могат да имат доверие или пък към кого да се обърнат за овладяване на положението. Хората няма да повярват само на приказки. Вече се бият от Атлантика до Средиземно море, от Бискайския залив до Гибралтар. Правителството се нуждае от някой, който е достатъчно силен, че да може да установи ред. Почти съм сигурна, че Амадори е подредил нещата така, че този някой да е той.

Хуан я гледаше през пушека на цигарата си. После каза:

— И какво толкова? Просто ще се възстанови редът.

— Но може би не такъв, какъвто е бил преди — не се съгласи Мария. — Аз знам съвсем малко за Амадори — но то е достатъчно. Той е кастилски националист и доколкото се досещам — мегаломан. Струва ми се, че е използвал всички събития досега, за да постави себе си в положението, което ще му позволи в Испания да бъде обявено военно положение — и той да оглави властта. Страхувам се, че след това няма да отстъпи нито крачка. Искам да знам дали имате, или можете да се сдобиете с някаква информация, която да ми помогне да го спра.

Хуан се ухили самодоволно.

— Да не би да предлагате на фамилията Рамирес да работи заедно с Интерпол?

— Точно така.

— Та това е нелепо — каза Хуан. — Какво може да ви попречи да съберете информация за нас самите?

— Нищо — призна Мария.

Самодоволната усмивка на Хуан се изпари.

— Значи признавате, че може да се разровите.

— Да, признавам — каза Мария. — Ако обаче не спрем генерал Амадори, каквато и информация да съм успяла да събера за „фамилията“, няма да е от никаква полза. Генералът ще издири всичките ви хора и с вас ще е свършено за нула време. Ако не заради това, че сте убили един от черноработниците му, то заради заплахата, която представлявате. Която пък се състои във възможността да обедините другите „фамилии“ срещу него.