Том Кланси - Баланс на силите

Първата група испански войници беше погълната от огромно жълто-черно валмо газ. Всички изпопадаха — някои около вратата, други във вътрешността на помещението. Седмината от отряда предполагаха, че войниците няма да започнат да стрелят напосоки в кълбото дим, и се спуснаха смело през вратата, а след това и покрай южната стена. Вратата на Залата на алебардите беше право напред, от същата страна на коридора.

Срещу тях тичаха войници с вдигнати оръжия. Партньорът на Скот редник Пъпшоу приклекна и стреля напред на височината на коленете им. Двама от войниците паднаха, останалите се пръснаха да търсят прикритие. Скот търкулна една граната по коридора. Изминаха три секунди, след което коридорът се изпълни с дим. Огъст и редник Хонда скочиха напред, последвани от редник Де Вон и ефрейтор Прементин.

Вече бяха изминали половината път до Залата на алебардите, когато Огъст чу отвътре да се носят викове и изстрели. Щом Огъст и Хонда се озоваха пред останалите от отряда, полковникът вдигна ръка, за да спре придвижването им. Нямаше представа колко души има в залата, нито защо стрелят. Трябваше обаче да успокоят положението вътре още преди да влязат. Той вдигна три пръста, а след това още два — което означаваше, че ще следват план трийсет и две, след което посочи редниците Де Вон и Скот с другата си ръка и им даде знак да тръгнат напред. Двамата изтичаха до вратата и търкулнаха по една граната в Залата на алебардите.

Когато беше участвал в подготовката на войските на НАТО в Италия, Огъст беше оприличил ефекта от ОМ-газа на това да сипеш гореща вода в колония от мравки. Поразените падаха на място и започваха да се гърчат. Докато седмината от отряда се придвижваха сега из залите на двореца, усещането за придвижване сред мравуняк беше особено силно.

Огъст направи знак на Прементин и Пъпшоу, които се присъединиха към колегите си от двете страни на вратата. Отвътре се чуваха стонове и кашляне. От залата не излизаше никой и Огъст и Хонда се втурнаха вътре, приклекнаха от двете страни на вратата с готови за стрелба оръжия и огледаха помещението.

Огъст не беше съвсем готов за гледката, която се разкри пред очите му: стотици човешки тела — предимно цивилни, но и няколко войници, се гърчеха на пода. Огъст знаеше, че никой няма да умре от газа. В съзнанието му обаче започнаха бързо да преминават образи от Холокоста, от газовите камери през Втората световна война, и той усети вълна от чувство на вина — един от моралните парадокси на отец Уксбридж.

Набързо се отърси от усещането. Щом една тактическа сила за бързо реагиране тръгне в атака, никой от членовете и не може да си позволи лукса да се разсейва. Животът на бойците не зависи от общата им идеология. Зависи от общата им преданост.

Огъст даде знак на Хонда да тръгне да заобикаля отдясно масата тела, той самият тръгна наляво. И двамата се придвижваха приклекнали и плътно прилепени до стената. По мрамора в близост до вратата се виждаха дупки от куршуми. Очевидно войниците бяха стреляли натам, когато гранатите се бяха търкулнали в залата. Въпреки че в момента никой от тях не беше в състояние да стреля, Огъст ги наблюдаваше внимателно, доколкото му позволяваше жълтеникавата мъгла. Винаги имаше вероятност някой да се окопити до такава степен, че да изстреля няколко куршума. Никой обаче не го направи. Когато стигна до вратата на Тронната зала, полковник Огъст извади фенерчето от гайката на бедрото си и го включи и изключи два пъти, за да даде знак на следващата група да влиза. Влязоха редник Де Вон, Ейдийн и ефрейтор Прементин и също започнаха да се придвижват приклекнали покрай стената. След тях влязоха и Пъпшоу и Скот.

Вече всички от отряда плюс Ейдийн бяха в Залата на алебардите. Огъст прикриваше другарите си, докато Хонда залепи голям колкото нокът пластичен взрив в основата на дръжката на вратата. Вкара вътре и един фитил, който се нагряваше при завъртането на капачката и избухваше точно пет секунди след това. Вратата щеше да се отвори и Скот щеше да търколи вътре газова граната. Според схемата, с която разполагаха, тази врата беше единственият изход от Тронната зала. Щом хората вътре бъдеха обезвредени, всички от отряда щяха да се спуснат към Амадори.

Когато всички заеха позиция, Хонда задейства детонатора. Той просветна в червено, след секунди се чу експлозия, вратата падна и редник Скот търкулна вътре една граната. От вътрешността на залата се чуха викове и изстрели, след което газът избухна с гръм и съскане. Изстрелите спряха и започна задавено кашляне. Полковник Огъст даде знак на редник Де Вон и ефрейтор Прементин да влизат.