Том Кланси: Разделяй и владей

— Точно така — съгласи се другият. — Сега искам да си отидеш вкъщи, да се отпуснеш и да гледаш някой футболен мач. Престани да се безпокоиш. Всичко ще бъде наред.

— Иска ми се и аз да бях така уверен.

— Франклин не беше ли казал също, че „на този свят нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“? Направихме всичко по възможно най-добрия начин и всичко, което е по силите ни. Трябва да имаме доверие в това, което сме направили.

Червенокосият кимна.

Те си стиснаха ръцете и по-ниският си тръгна.

Зад голямо махагоново бюро пред кабинета работеше млада секретарка. Тя се усмихна на червенокосия, докато той минаваше по дългия, широк, покрит с килим коридор към външната врата.

Беше уверен, че работата ще бъде свършена. Наистина го вярваше. Но се съмняваше, че ще е толкова лесно да се държат под контрол последиците.

Не че има някакво значение, помисли си той в момента, когато един телохранител му отвори вратата и той излезе навън под слънчевите лъчи. Извади тъмни очила от джоба на ризата си и ги сложи. Това трябва да се направи, и то сега.

Докато вървеше по павирания паркинг към колата си, червенокосият мъж се държеше здраво за мисълта, че когато са създавали тази страна, нейните основатели са извършвали много неща, които могат да се считат за държавна измяна. Той си помисли също за Джеферсън Дейвис и водачите на Юга, които създадоха Конфедерацията 2 2 Конфедерация на американските щати — съюз на единадесет южни щата, които се отделят от Съединените американски щати през 1860 и 1861 година. — Бел.прев. , за да протестират срещу едно потисничество. Това, което той и хората му вършеха сега, не беше нито безпрецедентно, нито неморално.

Обаче то беше опасно не само за тях, но и за страната и това щеше да продължава най-много да го плаши, докато поемеха твърдо контрола на държавата в свои ръце.

Дейвид Батат погледна нетърпеливо часовника си. Закъсняваха с три минути. Но това не е причина за безпокойство, каза си енергичният американец. Хиляди неща може да са ги забавили, но те ще бъдат тук. Ще пристигнат с катер или с моторница. Възможно е тя да бъде спусната от друг кораб, а може и да дойде откъм кея, който отстоеше на около четиристотин метра вдясно от него. Обаче ще пристигнат.

По-добре ще е вече да са тук, помисли си той. Не можеше да си позволи да се издъни втори път. Въпреки че първият гаф не беше по негова вина.

Четиридесет и три годишният Батат беше шеф на едно малко оперативно бюро на ЦРУ в Ню Йорк, което се намираше точно срещу сградата на Обединените нации. Той и малкият му екип отговаряха за електронния SOS — интонирането на шпиони. Наблюдаваха чужди „дипломати“, които използваха своите консулства като бази за шпионаж и наблюдение. Батат отговаряше и за дейността на една млада агентка на име Анабел Хамптън.

Преди десет дни той беше пристигнал в американското посолство в Москва. ЦРУ правеше изпитания в комуникационния център на една връзка със супермодерен сателит за подслушване. Ако сателитът можеше да подслушва Кремъл, тогава ЦРУ възнамеряваше да го използва и в Ню Йорк за по-ефикасно подслушване на чужди консулства. Но докато Батат беше в Москва, Анабел помогна на група терористи да проникнат в Обединените нации. Особено болезнено беше това, че младата жена го беше направила за пари, а не от принципни съображения. Батат можеше да уважи постъпката на един заблуден идеалист, но не и на най-обикновен мошеник.

Въпреки че официално не беше обвинен за деянието на Анабел, все пак именно той беше проверил сведенията за нея. Беше я взел на работа. Освен това нейното вторично действие, както то беше класифицирано официално, беше станало по време, когато тя беше под негово наблюдение. Батат трябваше да изкупи грешката си. В противен случай имаше голяма вероятност, когато се завърне в Съединените щати, да разбере, че оперативният агент, докаран от Вашингтон да ръководи бюрото в негово отсъствие, е назначен за директор на нюйоркския филиал. Батат можеше да бъде върнат отново на работа в Москва, а това никак не му се искаше. Всички подробности за черноборсаджиите, които управляваха Русия, бяха в ръцете на ФБР, а то не обичаше да споделя информацията и връзките си с ЦРУ. Той нямаше да има какво да прави в Москва, освен да разговаря с отегчени апаратчици. А те нямаше какво да му кажат, освен да споделят с него, че им липсват някогашните времена и да го питат дали не биха могли да получат виза за което и да било място на запад от Дунав.