Том Кланси - Разделяй и владей

Меган се усмихна, когато огледа стаята. Когато за първи път се нанесоха в Белия дом, приятели и познати й казваха, че сигурно е крайно интересно да има достъп до секретни информации като тази за липсващата част от мозъка на президента Кенеди и за извънземните от Розуел. Тя им отговаряше, че най-голямата тайна е липсата на каквито и да било секретни информации. Единственото изумително нещо беше, че след седем години, прекарани в Белия дом, Меган все още се вълнуваше от това, че е тук, заобиколена от призраци, от величие, от произведения на изкуството, от историята.

Нейният съпруг, бившият губернатор Майкъл Лорънс, беше изкарал един мандат като президент на Съединените щати, когато поредица от резки спадания на курса на акциите на борсата спомогнаха умереният консерватор да загуби с минимална разлика изборите от вашингтонските аутсайдери Роналд Бъзър и Джак Джордан. Експертите по политическите въпроси отдаваха загубата на факта, че благодарение на фамилното богатство, спечелено от добива на червено дърво в щата Орегон, той не бе особено засегнат от спадането на курса на акциите на борсата. Майкъл Лорънс обаче не беше съгласен с тях и се зае да докаже, че не е от хората, които се предават лесно. Вместо да стане символичен партньор в някоя адвокатска фирма или член на Директорския съвет на фамилната корпорация, бившият президент остана във Вашингтон, основа неформалния мозъчен тръст „Американски разум“ и стана негов изпълнителен директор. Той използва следващите осем години, за да отстрани недостатъците в своя първи президентски мандат, като се започне от икономиката и се стигне до външната политика и социалните програми. Членовете на неговата организация участваха в кръгли маси по телевизията в неделя сутрин, пишеха статии, публикуваха книги, произнасяха речи. Имайки за съперник един слаб действащ вицепрезидент и избрал за свой вицепрезидент сенатора от щата Ню Йорк Чарлс Котън, Майкъл Лорънс беше преизбран с убедително мнозинство. Рейтингът на неговата популярност беше около 60 процента и преизбирането му се считаше за безспорно.

Меган прекоси стаята и отиде до будоара на президента. Вратата беше затворена, защото това беше единственият начин в банята да се задържи топлина, тъй като между старите стени ставаше течение. Това означаваше, че нейният съпруг вероятно още беше под душа, и това я изненада. В седем часа щяха да пристигнат видни гости за малък, половинчасов коктейл в кабинета на втория етаж. Обикновено съпругът й обичаше да е готов петнадесет минути преди това и да седи, разглеждайки дебелата папка със сведения за положителните качества, недостатъците и фамилните подробности на чуждестранните гости. Тази вечер той щеше да приеме новоназначените посланици на Швеция и Италия преди официалната вечеря, която щеше да даде за представителите на някои важни държави в Организацията на обединените нации. Техните предшественици бяха убити по време на неотдавнашната обсада и бяха заменени набързо с други, за да се покаже пред света, че тероризмът не може да попречи на усилията за мир и на дипломацията. Президентът искаше да има възможността да се срещне с двамата мъже насаме. След това щяха да отидат в Синия салон за официалния прием преди вечерята с други влиятелни делегати в ООН. На самата вечеря трябваше да бъде демонстрирано единство и подкрепа след нападението от предишната седмица.

Президентът се беше появил малко преди шест часа и имаше достатъчно време да вземе душ и да се обръсне. Меган не можеше да разбере какво го беше забавило. Може би беше разговарял по телефона. Помощниците му се стараеха да сведат до минимум телефонните обаждания в личните му покои, но през последните дни те бяха зачестили, и то понякога дори в малките сутрешни часове. Тя не искаше да спи в една от спалните за гости, но вече не беше млада. Преди години, когато за първи път започнаха кампанията за президентството, можеше да мине само с два-три часа сън. Това вече не беше така. При съпруга й нещата бяха още по-зле. Изглеждаше по-уморен от обикновено и отчаяно се нуждаеше от почивка. Кризата в ООН ги беше принудила да отменят планираната ваканция на северозапад и още нямаха възможност да я насрочат за друга дата.

Първата дама се спря пред вратата и се ослуша. Душът не течеше. Не течеше и чешмата в мивката. Не се чуваше да говори и по телефона.

— Майкъл?

Съпругът й не отговори. Тя натисна месинговата дръжка и отвори вратата.