Том Кланси: Разделяй и владей

— Там, вътре, се справихте ловко и добре — рече генералът. — А и доста дръзко. Моите поздравления, господин Худ. Гордея се, че се познавам с вас. Гордея се, че съм американец.

Ако бяха казани от някой друг при подобни обстоятелства, тези думи биха прозвучали старомодно и малко сантиментално. Обаче системата беше сработила въпреки огромните сили и натиск, обединили се срещу нея. Генерал Бърг имаше основание да се чувства горд от това, което Худ беше направил.

— Благодаря ви, генерале — каза искрено той.

След като председателят на Съвета на началник-щабовете си тръгна, в коридора настъпи тишина, като се изключат откъслечни думи, които се чуваха от водения почти шепнешком разговор между президента и първата дама. Худ почувства облекчение, но все още беше като зашеметен от случилото се. Не вярваше, че средствата за информация ще приемат обясненията за груповите оставки на вицепрезидента и другите висши правителствени представители. Но това беше битка, която трябваше да водят други бойци и в друго време. Худ и екипът му бяха спасили президентството и бяха сразили Харпунджията. В момента от всичко най-много искаше да се върне в хотела и да се наспи.

Президентът и първата дама излязоха след няколко минути. Изглеждаха уморени, но доволни.

— Твоят човек в Баку каза ли още нещо? — попита президентът, когато се приближи до Худ.

— Всъщност не, сър — рече Худ. — Сега се намира в американското посолство. Пак ще разговаряме. Ако има някои нови сведения, веднага ще ви уведомя.

Президентът кимна. Той и Меган застанаха до Худ.

— Съжалявам, че те накарах да чакаш, но с госпожа Лорънс искахме заедно да ти благодарим — каза президентът. — Тя ми каза, че си работил по случая без прекъсване от неделя вечерта.

— Измина един безкраен ден и половина — призна Худ.

— С най-голямо удоволствие мога да ти предложа да се наспиш и горе, ако искаш — рече президентът, — или някой шофьор да те откара у дома.

— Благодаря ви, сър — отвърна Худ. Той погледна часовника си. — Голямото движение няма да започне преди шест часа, така че ще успея да се прибера навреме. Ще сваля прозореца на колата и ще подишам чист въздух.

— Щом така искаш — каза президентът и му подаде ръка. — Чака ме още работа. Меган ще те съпроводи до горния етаж. Благодаря ти още веднъж за всичко.

Худ пое ръката на президента.

— За мен беше чест, сър.

След като президентът си тръгна, Меган се изправи пред него. В очите й имаше сълзи.

— Ти го спаси, Пол. Докато стоях вътре, видях го как се завръща от там, където го бяха закарали.

— Той се справи сам — рече Худ. — А без сигнала от ваша страна аз не бих предприел никакви действия.

— Пол, поне веднъж в живота си престани да се подценяваш — каза Меган. — Вътре ти пое всички възможни рискове. Ако нещата се бяха развили по друг начин, ти щеше да бъдеш съсипан.

Худ сви рамене.

Меган се намръщи.

— Сигурно се подразни от това, което казах. Обаче Майкъл е прав в едно нещо. Ти си изморен. Сигурен ли си, че не искаш да си починеш, преди да си тръгнеш?

— Да — рече Худ. — Има още някои неща, които трябва да изясним, а искам и да се обадя на Шарън.

— Как вървят нещата там? — попита Меган.

— Толкова добре, колкото би могло да се очаква — отвърна той. — Харлей е в болница и сега вниманието ни е съсредоточено върху това.

Меган докосна ръката му.

— Ако имаш нужда да поговориш с някого, аз съм тук.

Худ благодари и се усмихна. Качиха се заедно в асансьора, а след това той се отправи към колата си. В далечината се чу рев от моторите на самолет. Худ погледна нагоре, докато отключваше вратата на колата. В другия край на Белия дом се забелязваха първите признаци на зазоряването.

Това му се стори напълно в реда на нещата.

Когато стигна до службата си, Худ се почувства изненадващо бодър.

Майк Роджърс си беше отишъл. Два часа по-рано беше оставил записано гласно съобщение за напрежение по границата между Индия и Пакистан. Уведомяваше също, че се прибира у дома, за да почине, преди да отиде на съвещание в Пентагона. Въпреки че официално генерал Роджърс се числеше към Оперативния център, често го викаха да даде оценката си за горещите точки в различни части на света.

Боб Хърбърт беше все още буден и „готов за действия“, както сам се изрази. Пристигна в кабинета на Худ и бързо го запозна с подробностите, казани му от Орлов около Харпунджията и действията му. След това го попита как са се развили нещата в Белия дом.