Том Кланси - Дъга Шест

— И така, Йосиф Андреевич — каза Ханс — те познаваха Попов по едно от фалшивите му имена, в този случай — като Й. А. Серов, — кога бихте искали да предприемем действия?

— Колкото се може по-бързо. Ще ви се обадя след седмица, за да разбера дали наистина сте готови да поемете тази задача, или…

— Готови сме — увери го Петра фон Дортмунд. — Просто трябва да обмислим плана си.

— Тогава ще ви се обадя след седмица. Ще ми трябват четири дни, за да задействам моята част от операцията. Още една грижа: акцията зависи от местоположението на американския самолетоносач в Средиземно море. Не бива да започвате операцията, ако е в западната му част. Искаме тази акция да успее, приятели.

После уточниха цената. Не се оказа трудно. Ханс и Петра познаваха Попов от доброто старо време и му се довериха да им достави сумата лично.

След минутка–две Попов им стисна ръцете и си тръгна. Този път подкара наетото БМВ на юг, към австрийската граница. Пътят беше чист и равен, пейзажът бе красив и Дмитрий Аркадиевич отново се замисли за своите домакини. Единствената частица истина, която беше споделил с тях, бе, че баща му наистина беше ветеран от Сталинград и Курск и беше разказвал на своя син много неща за своя живот като командир на танк във Великата отечествена война. Имаше нещо шантаво у германците — беше го разбрал от работата си в Комитета за държавна сигурност. Дай им водач, и те ще го последват до смъртта. Изглежда, германците просто жадуваха за някой или нещо, което да следват. Странно! Но пък служеше на целите му, както и на тези на спонсора му, и ако тези германци искаха да следват водач — мъртъв водач, припомни си Попов с усмивка и кратко изръмжване — какво пък, тяхна грешка. Единствените наистина невинни хора, които щяха да бъдат въвлечени в това, бяха банкерите, които те щяха да се опитат да отвлекат. Но те поне нямаше да бъдат подложени на изтезания като онзи чернокож американски сержант. Попов не знаеше дали Ханс и Петра ще могат да стигнат чак дотам, въпреки че възможностите на австрийската полиция и военни му бяха до голяма степен неизвестни. Но беше сигурен, че скоро ще го разбере.

Механизмът, по който се действаше, беше странен. Сега действащ беше Екип 1, готов да напусне Херефорд на мига, докато Екип 2 на Чавес трябваше да стои на разположение, но тъкмо той провеждаше комплексни упражнения, докато първият не правеше почти нищо освен сутрешната ФП и рутинната тренировка по стрелба. Опасяваха се от авария при учението, която можеше да травмира или дори да извади от строя някой от членовете на екипа и така да се наруши комплектовката му в решаващия момент.

Главен помощник-механик Мигел Чин беше от екипа на Питър Ковингтън. Бивш боец от СЕАЛ на Флотата на САЩ, той беше взет за ДЪГА от разположения в Норфолк Екип 6 на СЕАЛ. Син на майка латиноамериканка и баща китаец, той, също като Чавес, беше отрасъл в източен Лос Анджелис. Динг го мерна да пуши пура пред сградата на Екип 2 и отиде при него.

— Здрасти, помощник — поздрави го Чавес от три метра.

— Главен помощник — поправи го Чин. — Като главен старши сержант в армията, сър.

— Казвам се Динг, приятел.

— Аз съм Майк.

Чин протегна ръка. Падаше си по помпане на мускули също като Озо Вега и имаше репутацията на опасен тип и експерт по всякакви видове оръжия. Ръкостискането му подсказваше, че няма нищо против тутакси да откъсне нечия глава.

— Това, дето дими в ръката ти, е вредно — отбеляза Чавес.

— Както и това, с което си изкарваме хляба, Динг. От коя част на Лос Анджелис си?

Динг му каза.

— Без майтап? По дяволите, аз отраснах няма и на километър оттам. Ти си бил в махалата на „Бандитос“.

— Само не ми казвай, че… Главният помощник кимна.

— „Пискадорес“, докато не пораснах и не се измъкнах от тях. Един съдия ме посъветва по-добре да се запиша в армията, отколкото да свърша в затвора, така че пробвах при морските, но не ме приеха. Путьовци — коментира Чин и изплю парче тютюн от пурата си. — Тъй че станах механик… а после чух за СЕАЛ-ите, и, да ти кажа, хич не беше лош животът. Ти, както чух, си от Управлението.

— Почнах от Единайсети-Браво. Попътувах из Южна Америка — пълни говна, а после срещнах нашата Шесторка и той ме взе при себе си.

— Управлението ли те прати на даскало?

— Да, в „Джордж Мейсън“, магистърска степен. Международни отношения. А ти?

— Голяма работа си. Аз съм психология, само бакалавърска. в университета „Олд Доминиън“. При доктора на екипа, Белоу. Умно копеле. Имам цели три негови книги.