Том Кланси - Дъга Шест

До днес Попов знаеше за нея само по репутацията й. Някога тази жена можеше да е била симпатична, дори красива, но сега някогашната й кафява коса беше боядисана, слабото й лице бе сурово, с хлътнали бузи, очите й бяха заобиколени от тъмни кръгове. Беше почти неузнаваема, което обясняваше защо европейската полиция не беше я спипала досега заедно с отдавнашния й любовник Ханс Фюрхтнер.

Фюрхтнер я беше подкарал в противоположна посока. Беше наддал с цели трийсет кила, гъстата му тъмна коса или беше окапала, или бе обръсната, брадата му също я нямаше. Сега приличаше по-скоро на банкер, дебел и преуспяващ, и нямаше нищо общо със съсредоточения, сериозен, предан комунист, какъвто беше през 70-те и 80-те години — поне на пръв поглед. Живееха в хубава къща в планините южно от Мюнхен и съседите им ги смятаха за художници — и двамата рисуваха: неизвестно за родната им полиция хоби. Дори продаваха някои от работите си в малки галерии, което беше достатъчно, за да се издържат, макар и не за да поддържат такъв стандарт.

„Сигурно им липсват явките в бившата ГДР и Чехословакия — помисли си Дмитрий Аркадиевич. — Само слизат от самолета и ги отвеждат с кола в удобни, макар и не луксозни квартири, оставят ги да пазаруват в «специалните» магазини, поддържани за местния партиен елит, и често ги посещават сериозни, тихи служители от разузнаването, които ги захранват с информация, с чиято помощ да планират следващата си операция.“ Фюрхтнер и Дортмунд бяха извършили няколко прилични операции, най-добрата от които беше отвличането и разпитването на един американски сержант, обслужващ склад с ядрени артилерийски снаряди — тази задача им беше възложена от съветското ГРУ — военното разузнаване. От нея бяха научили много неща. повечето от които все още полезни — въпросният сержант се бе оказал експерт по американските системи за безопасност ДВД — допустима връзка за действие. Тялото му по-късно бе намерено сред заснежените зимни планини на южна Бавария, очевидно в резултат на гаден пътен инцидент. Поне така смяташе ГРУ според докладите на своите агенти във висшите щабове на НАТО.

— Е, и какво искате да разберете? — попита тя.

— Електронните кодове за достъп до световната система за търговия.

— Значи и вие вече сте станали най-обикновен крадец? каза Ханс, а Петра изсумтя.

— Доста необикновен крадец. Ако наистина искаме да възстановим една социалистическа, прогресивна алтернатива на капитализма, имаме нужда както от финанси, така и да внедрим определена липса на доверие в нервната система на капитализма, нали? — Попов замълча за миг. — Вие знаете кой съм аз. Знаете къде работех. Нима смятате, че съм забравил родината си? Нима мислите, че съм предал убежденията си? Баща ми се е сражавал при Сталинград и Курск. Той знаеше какво е да бъдеш изтласкан, да те разбият… и все пак да не се предаваш, никога! — заяви Попов разгорещено. — Защо според вас рискувам живота си тук? Контрареволюционерите в Москва няма да погледнат с добро око на моята мисия… но те не са единствената политическа сила в Матушка Рус!

— Аха — каза Петра фон Дортмунд сериозно. — Значи смятате, че не всичко е загубено?

— Нима някога сте смятали, че в похода на човечеството напред няма да има отстъпления? Вярно е, че изгубихме пътя. Сам се убедих в това в КГБ — от корупцията по високите места. Ето, това ни съсипа — не Западът! Видях го сам, още като капитан. Дъщерята на Брежнев, която ограби Зимния дворец за сватбения си прием. Сякаш беше самата велика княгиня Анастасия! Задачата ми в КГБ беше да уча от Запада, да проучвам неговите планове и тайни, но нашата номенклатура научи само тяхната корупция. Е, ние научихме този урок, и то по много начини, приятели. Човек или е комунист, или не е. Или вярва, или не. Или действа в съгласие със своите убеждения, или не.

— Но вие искате от нас прекалено много — подчерта Ханс Фюрхтнер.

— Ще ви бъде осигурено достатъчно. Моят спонсор…

— Кой е той? — попита Петра.

— Това не бива да знаете — отвърна Попов. — Смятате, че вие рискувате? А аз? Що се отнася до моя спонсор — не, не бива да знаете неговата самоличност. Оперативната сигурност е от жизнено значение. Би трябвало да разбирате тези неща.

Поеха умерения му укор добре, както беше очаквал. Тези двама глупаци бяха фанатици също като Ернст Модел, въпреки че бяха някак си по-интелигентни и много по-зли, както се беше уверил онзи нещастен американски сержант, когато вероятно се е взирал невярващо във все още красивите сини очи на Петра фон Дортмунд, докато тя бе използвала чука върху различни части на тялото му.