Том Кланси - Дъга Шест

Но все още не беше дошло време за почивка. Всички столове в „яхъра“ — общото помещение, бяха подредени в полукръг пред един голям телевизионен екран, до който ги чакаха Кларк, Стенли и Ковингтън. Беше време за прегледа след акцията — ПСА.

— Добре дошли, момчета — каза Кларк щом всички заеха местата си. — Добре свършена работа. Всички противници премахнати, без никой от екипа да пострада. И все пак в какво сбъркахме?

— Използвах твърде много експлозив на задната врата. Ако близо до нея имаше заложник, щеше да бъде убит — призна си честно Пади Конъли. — Предположих, че вратата е по-здрава, но не се оказа така. — Той сви рамене. — Не знам как бих могъл да го коригирам.

Джон се замисли. Конъли го беше атакувал с твърде педантичната си откровеност — сигурен знак, че е добър човек.

— Аз също. Какво друго?

— Сър, трябва да поработим повече, за да привикнем с ефекта на флеш-бенг. Аз лично бях доста объркан, докато минавах през вратата. Добре че Луи пое първия изстрел. Не съм сигурен, че щях да се справя.

— Как беше вътре? Можехме ли да заловим някого жив?

— Не, мон женерал — обади се сержант Луи Лоасел. — Всички държаха автомати и ги бяха насочили към заложниците.

Не можеше и дума да става за избиване с изстрел на оръжието в ръцете на терорист. Приемаше се, че терористът разполага с повече от едно оръжие, и допълнителното обикновено се оказваше осколочна граната.

— Съгласен. Луи, ти как се оправи с флеш-бенга? Ти беше по-близо от Джордж.

— Аз имам жена — отговори с усмивка французинът. — Тя ми крещи непрекъснато. Всъщност — продължи той, след като уморените кискания заглъхнаха, бях запушил едното ухо с ръка, другото бях притиснал към рамото си и бях затворил очи. Освен това нали аз контролирах детонацията.

За разлика от Томлинсън и останалите, той бе могъл да предвиди мига на трясъка и бляскането — на пръв поглед незначително предимство, но всъщност от решаващ характер.

— Някакви други проблеми при влизането?

— Обичайното — каза Прайс. — Много стъкло по пода… може би да сложим по-меки подметки? От това стъпките ни ще станат и по-тихи.

Кларк кимна и забеляза, че Стенли си записа.

— Някакви проблеми при стрелбата?

— Не — отговори Чавес. — Беше светло, така че нямахме нужда от ПНВ 16 16 Прибор за нощно виждане. Б. пр. . Онези бяха щръкнали като идеални мишени. Изстрелите бяха лесни. — Прайс и Лоасел кимнаха в знак на съгласие.

— Снайперистите?

— От позицията ми и лайно не се виждаше — изръмжа Джонстън.

— От моята също — допълни Вебер. Английският му беше зловещо съвършен.

— Динг, ти пусна Прайс напред. Защо? — попита Стенли.

— Еди е по-добър стрелец и е с повече опит. Разчитам на него повече, отколкото на себе си… засега — добави Чавес. — Като цяло, задачата изглеждаше проста. Всички знаеха вътрешното разположение и беше лесно. Разделих целта на три зони на отговорност. Двете виждах сам. В третата имаше само един обект — това беше донякъде предположение от моя страна, но информацията ни го потвърждаваше. Трябваше да проникнем бързо, защото основният обект. Модел, се канеше да убие заложник. Не биваше да му позволим да го направи.

— Някой да коментира това? — обърна се Джон към събралата се група.

— Ще има моменти, когато ще трябва да се позволи на някой терорист да убие заложник — заяви трезво доктор Белоу. — Няма да е приятно, но все някога ще се наложи.

— Ясно, докторе. Други съображения?

— Джон, трябва да проучим полицейското разследване на тези типове. Терористи ли бяха, или крадци? Не знаем. Мисля, че трябва да го разберем. Не бяхме в състояние да проведем никакви преговори. В този случай това може би нямаше значение, но в бъдеще ще има. Трябват ни повече преводачи. Моите езикови познания не са на необходимото ниво, а имам нужда от преводачи, които говорят моя език, добри в нюансите и прочие. — Кларк видя, че Стенли си записа и това, погледна часовника си и каза:

— За днес стига. Видеозаписите ще прегледаме утре сутринта. Свободни сте.

Когато Чавес се прибра, Паци гледаше телевизия.

— Здрасти, скъпа.

— Добре ли си?

Чавес вдигна ръце и се завъртя.

— Никакви дупки и драскотини.

— Показаха те по телевизията. В Швейцария.

— Знаеш, че нямам право да коментирам.

— Динг, знам с какво се занимава татко от дванадесетгодишна — подчерта доктор Патриша Чавес. — Нали се сещаш. Таен агент, също като тебе.

Нямаше никакъв смисъл да крие.

— Да. Паци, аз бях. И моят екип.