Том Кланси - Дъга Шест

— Тук — каза Нунън. — Всъщност извън самата банка, но подземието е достъпно ето оттук, има стъпала надолу и отделен изход към задната улица.

— Покривната конструкция? — попита Чавес.

— Усилена бетонна плоча, четиридесет сантиметра дебела. Адски здраво е. Същото е със стените и пода. Тази сграда е строена, за да трае дълго. — Проникването през стените, пода и тавана с помощта на взривове отпадаше.

— Значи можем да влезем през предната или задната врата, и това е всичко. А това означава, че лош тип номер четири е при задната врата. — Чавес включи радиото си. — Чавес за снайпер Две-две.

— Две-две слуша.

— Някакви прозорци отзад, нещо във вратата, шпионка, нещо от този род, Вебер?

— Няма. Прилича на тежка стоманена врата. Нищо по нея, доколкото виждам — отвърна снайперистът, след като проследи отново целта през телескопичния мерник и отново не забеляза нищо освен гладка боядисана стомана.

— Окей, Еди, гръмваме задната врата с праймъкорда, трима души през нея. Секунда след това гръмваме предните врати, хвърляме светлинна граната и нахлуваме, докато гледат в грешната посока. Двама по двама през фронта. Ти и аз минаваме вляво. Луи и Джордж — вдясно.

— Те имат ли бронежилетки? — попита Прайс.

— Не, доколкото е забелязал хер Рихтер — отговори Нунън. — А и нищо такова не се вижда тук… но така или иначе, главите им няма да са защитени, нали? — Нямаше да е повече от десетметров изстрел, лесно разстояние за прикладните Х&К.

— Така е. — Прайс кимна. — Кой води задния екип?

— Скоти, мисля. Пади е с експлозивите. — Конъли беше най-подходящият в екипа за това и двамата го знаеха. Чавес си отбеляза наум нещо важно — че подекипите трябва да са по-твърдо установени. До този момент беше държал всичките си хора в едно чекмедже. Това трябваше да се промени веднага щом се върнеха в Херефорд.

— Вега?

— Озо ни прикрива, но не мисля, че в тази разходка ще имаме много полза от него.

Хулио Вега беше нарамил картечница М-60, 7.62 мм, за наистина сериозна работа, но в момента от това нямаше особена полза — и нямаше и да има, освен ако всичко не отидеше съвсем по дяволите.

— Нунън, изпрати тази картинка на Скоти.

— Слушам. — Той придвижи курсора на мишката и започна да предава всичко до компютрите на екипа.

— Сега въпросът е кога. — Динг погледна часовника си. — Хайде при доктора.

— Слушам, сър.

Белоу говореше с хер Рихтер. Три яки глътки го бяха успокоили напълно и дори английският му видимо се беше оправил. Белоу го прекарваше през събитието вече шести път.

— Очите му са сини като лед. Като лед — повтори Рихтер. — Не е човек като другите хора. Трябва да стои в клетка, при животните в тиергартен 13 13 Зоологическа градина, (нем.) — Б. пр. . — Бизнесменът неволно потръпна.

— Има ли акцент? — попита Прайс.

— Смесен. Нещо от Хамбург, но и нещо от Бавария. Другите всички са с баварски акцент.

— В „Бундеекриминаламт“ ще намерят това за интересно, Динг — отбеляза Прайс. БКА 14 14 Bundeskriminalamt германската криминална полиция. — Б. пр. беше германският еквивалент на американското ЦРУ. — Защо местната полиция не вземе да претърси района за кола с германски номера? От Бавария, може би шофьорът им е наблизо.

— Добро хрумване.

Чавес ги остави и изтича при швейцарските ченгета, чийто шеф веднага включи радиото си. Най-вероятно терористите нямаха пост отвън, но знае ли човек? Рано или късно шяха да стигнат дотук. Нова забележка наум. „Проверявай за това при всяка задача.“

После не приближи Рьоблинг с телефон в ръка и каза: Време е да поговорим отново с тях.

— Ей. Тим — обади се Чавес по радиото, — ела на митинга.

Нунън дотърча и Чавес му посочи мобифона на Рьоблинг. Нунън го взе, отвори го отзад и прикрепи малка зелена платка с провиснала от нея тънка жичка. После извади клетъчен телефон от джоба на бедрото си и го подаде на Чавес.

— Ето. Ще чуваш всичко, което ще кажат.

— Нещо ново вътре?

— Като че ли са малко превъзбудени. Двама като че ли се скараха преди няколко минути. Не изглеждаха много щастливи от нещата, ако се съди по жестовете.

— Окей. Готови ли сме да раздвижим интериора?

— Как е аудиото?

Техникът поклати глава.

— Твърде много шумов фон. Сградата има шумна отоплителна система — звучи ми като подгрявана с нафта вода, а това разкатава микрофоните по прозорците. Не хващам нищо полезно, Динг.

— Добре, дръж ни в течение.

— Ясно. — Нунън се отдалечи към оборудването си.