Том Кланси - Дъга Шест

Доктор Белоу привърши прегледа на записания телефонен разговор и известните вече факти за Ернст Йоханес Модел. Човекът беше социопат, с подчертана склонност към насилие. Заподозрян в седем убийства, извършени лично от него, и още няколко в компанията на други. Гутенах, по-малко ярък индивид, но от същото тесто, и още двама, неизвестни. Рихтер, спасилият се, беше казал, че Модел убил първата жертва собственоръчно — застрелял човека в тила от упор и след това заповядал на Рихтер да го извлече навън. Така че както изстрелът, така и демонстрацията пред полицията, че не се шегуват, бяха плод на лоша преценка… всичко това напълно съответстваше на обезпокояващия му профил. Белоу включи радиото.

— Белоу за Чавес.

— Да, докторе?

— Имам предварителния профил на субектите.

— Пускай… Екип, слушате ли? — Веднага последва какофония от застъпващи се отговори:

— Да, Динг.

— Записвам, шефе.

— Ja.

И всички останали.

— Окей, докторе, казвай — разпореди си Чавес.

— Първо, тази акция не е добре планирана. Това съвпада с профила на предполагаемия водач: Ернст Модел, германец, възраст четиридесет и една, бивш член на организацията „Баадер-Майнхоф“. Склонен е към избухливост, много бързо прилага насилие, когато се почувства застрашен или обезсърчен. Ако заплаши да убие някого, трябва да сме убедени, че не се шегува. Сегашното му душевно състояние е много, повтарям, много опасно. Разбира, че е провалил операцията. Разбира, че вероятността за успех е много малка. Заложниците са единствените му активи и ще се отнася с тях като с активи, предназначени за разход. Не очаквайте в настоящия случай да се задейства стокхолмският синдром, хора. За такова нещо Модел е прекалено социопатичен. Нито бих очаквал преговорите да се окажат полезни. Мисля, че е много вероятно щурмовото решение да се наложи тази вечер или най-късно утре.

— Нещо друго? — попита Чавес.

— Засега не — отвърна доктор Белоу. — Ще наблюдавам по-нататъшния развой с местните полицаи.

Нунън бе подбрал подходящите инструменти и приспособления и сега се промъкваше покрай сградата под равнището на прозорците, като надничаше предпазливо през всеки, за да види дали зад пердетата се вижда нещо. При втория се оказа възможно и там Нунън прикрепи една миниатюрна система за визуално наблюдение. Тя представляваше леща, грубо казано с формата на глава на кобра, но с диаметър едва няколко милиметра, свързана с фиброоптичен кабел с телекамерата в черната му чанта, оставена на ъгъла. Нунън монтира още една такава в долния ъгъл на стъклената врата на банката, след което бавно се промъкна обратно до ъгъла, изправи се и заобиколи карето, за да повтори процедурата от другата страна на зданието, където успя да прикрепи три подобни устройства: едно на задната врата и две — на прозорци, чиито пердета бяха мъничко по-къси, отколкото трябваше. Монтира и микрофони, за да улови евентуалните звуци, които можеха да се хванат отвътре. Големите стъкла на прозорците трябваше да резонират добре, въпреки че това щеше да добави към предизвиканите отвътре звукови вълни и страничен шум.

През цялото това време швейцарските телевизионни екипи разговаряха с полицията, която употреби доста време, за да им обясни, че терористите са сериозни — всички бяха инструктирани от доктор Белоу да говорят за тях с респект. Терористите вероятно гледаха вътре телевизия и засега укрепването на самочувствието им подпомагаше целите на екипа.

— Окей — каза техникът, щом се върна в една от страничните улички. Всички видеоекрани бяха включени и работеха. Показваха малко. Размерът на лещите не даваше много добра картина въпреки вградената в компютъра му усилваща програма. — Тук имаме един стрелец… и още един. — Намираха се на десетина метра от фасадата на сградата. Останалите хора, които се виждаха, седяха на белия мраморен под в центъра на салона. — Човекът каза четирима, нали?

— Да — отвърна Чавес. — Но не и колко са заложниците.

— Окей, този като че ли е от терористите, струва ми се, ей там, зад гишетата… хм, като че ли проверява чекмеджетата за пари… а това е някаква торба. Мислиш ли, че са пребъркали сейфа?

Чавес се обърна.

— Еди?

— Алчност — съгласи се Прайс. — Е, защо пък не? Та това е банка в края на краищата.

— Окей. — Нунън включи останалите монитори към компютърния си екран. — Имам чертежи на сградата, а това е разположението.

— Гишета с каси, сейф, тоалетни… — Прайс проследи с пръст по екрана. — Задна врата. Изглежда съвсем просто. Достъп до горните етажи?