Том Кланси - Дъга Шест

— Шест, тук водач на Екип две. На покрива сме. Часовият е мъртъв — каза Чавес в микрофона. — Започваме.

После махна на хората си към ръба на покрива. „Найт Хоук“ беше изчезнал в мрака, все едно че изобщо не беше спирал.

Покривът на замъка беше обграден с бойници — вертикални каменни правоъгълници, зад които да могат да се прикриват едновремешните стрелци с лъкове. Командосите бързо притегнаха клуповете на алпинистките въжета около тях и пристъпиха в определените междини. Щом всички се приготвиха, вдигнаха ръце, Чавес направи същото — и се плъзна надолу по въжето на метър вдясно от един от прозорците, като се оттласна със стъпала от стената. Пади Конъли се спусна от другата страна на прозореца, намести пластичния взрив по ръбовете и напъха в единия от тях радиодетонатор. После се премести наляво, люлеейки се на въжето, все едно че беше лиана в джунглата, и направи същото на съседния прозорец. Другите членове на екипа откачиха флеш-бенг гранатите и ги стиснаха в ръцете си.

— Две-Водач до Шест… лампите!

В командния център инженерът отново изключи захранването на замъка.

Хората на Екип две видяха как прозорците потъмняха и секунда-две след това светнаха стенните аварийни лампи, но недостатъчно ярко, за да осветят помещението добре. Телемониторите също помръкнаха.

По дяволите — изръмжа Рене и посегна към телефона. Ако смятаха да му играят игрички, и той можеше… стори му се, че мерна някакво движение зад един от прозорците, и се втренчи натам…

— Екип две, тук Водач. Пет секунди… пет… четири… три…… — На „три“ мъжете с флеш-бенг гранатите издърпаха щифтовете и ги поставиха до прозорците, след което се извърнаха встрани. — …две… едно… огън!

Сержант Конъли натисна бутона и взривовете откъснаха двата прозореца от стената. Част от секундата по-късно още три прозореца изгърмяха сред оглушителен шум и заслепяваща светлина и парчетата полетяха през стаята — дъжд от стъкло и олово — само на три метра от свитите в ъгъла деца.

Плътно до Чавес, старши сержант Прайс подхвърли още един флеш-бенг, който се взриви в мига, в който докосна пода. Чавес се отблъсна от стената и влетя в стаята през прозореца, стиснал своята МР-10 в двете си ръце. Скочи лошо и падна, усети как кракът на Прайс го настъпва по лявата ръка, точно под рамото, претърколи се, изправи се и се понесе към децата. Те крещяха ужасени от зашеметяващия взрив на флеш-бенга, но сега нямаше време да мисли за тях.

Прайс се приземи по-добре и също се понесе надясно, но се обърна да огледа стаята. Там! Някакъв брадат, стиснал узи. Прайс изпъна своята МР-10, доколкото позволяваше ремъкът, и изстреля трикуршумен откос право в лицето му, от три метра разстояние.

Озо Вега изби прозореца с крака и падна точно върху един от обектите, за голяма изненада и на двамата, но Вега беше готов за изненади, докато терористът не беше. Лявата ръка на Озо замахна сякаш самичка и удари терориста през лицето с достатъчна сила, за да му счупи носа, а последвалите три десетмилиметрови куршума направиха картинката още по-лоша.

Рене все още седеше зад бюрото си, с телефона в ръка — пистолетът му бе до нея. Пиърс стреля в слепоочието му от по-малко от два метра.

В отсрещния ъгъл Чавес и Прайс заковаха на място, с тела между терористите и заложниците. Динг приклекна на коляно, вдигнал оръжието, и очите му зашариха за цели, докато ушите му регистрираха приглушеното тракане на оръжията на хората му. Полумракът на стаята се бе оживил от движещи се сенки. Лоасел се озова зад един обект, достатъчно близо, за да опре в него дулото на пушката си. Което и направи. Така изстрелът беше лесен, но пръсна кръв и мозък из цялата стая.

Един в ъгъла надигна узито си и изстреля откос към децата. Чавес и Прайс го прихванаха веднага, после и Мактайлър, и терористът се свлече на пода.

Друг успя да отвори вратата и се втурна надолу, последван от куршумите на един от стрелците, които обаче не го улучиха, а се забиха в стената. Терористът затича надолу, зави по стълбището, после отново… и се опита да спре, когато зърна на стъпалата един черен силует.

Беше Питър Ковингтън, повел екипа си нагоре. Бе чул шума от стъпките на терориста и стреля, когато изненаданата физиономия се наниза в мерника му. После продължи да тича нагоре, следван от четирима от хората си.

В стаята оставаха още трима души. Двама се скриха зад някакви бюра, третият вдигна узито си и започна да стреля слепешката. Майк Пиърс скочи върху бюрата, завъртя се във въздуха и го простреля на три места — в хълбока и в гърба. После скочи на пода, обърна се и прати нов откос в тила му. Вторият, зад едно от бюрата — беше прострелян в тила от Пади Конъли. Последният, вляво, се изправи и започна да стреля, но мигом бе свален от поне четирима от екипа.