Том Кланси: Зъбите на тигъра

— Извинете сър, не ви разбрах?

— От ЦРУ искат да разговарят с теб — каза М–2. — Търсят способни хора и са се спрели на теб.

— За каква работа, сър?

— Не ми казаха. Търсят хора за оперативна работа. Мисля, че не става въпрос за шпионаж, по-скоро за някакви полувоенни операции. Предполагам, че е във връзка с новите сили за борба с тероризма. Не мога да кажа, че съм много доволен от това, че ще загубя един способен млад морски пехотинец. Обаче по тези въпрос нямам думата. Имаш право да отхвърлиш предложението, но не можеш да отидеш при тях и да им го кажеш предварително.

— Разбирам. — Всъщност не му стана съвсем ясно.

— Може би някой им е напомнил за един бивш морски пехотинец, който им е свършил добра работа… — не се доизказа Бротън.

— Имате предвид чичо Джак? Извинете, сър, но винаги съм се старал да държа това в тайна още от школата за първоначална подготовка. Аз съм само един офицер от морската пехота, сър, и не искам да бъда нищо друго.

— Добре — рече Бротън, но не добави нищо повече. Виждаше пред себе си един многообещаващ млад офицер, който беше изял с кориците „Наръчника за офицерите от корпуса на морската пехота“ и не беше забравил нищо важно от него. Може да се каже, че приема нещата прекалено на сериозно, но някога и той самият беше същият. — Е, трябва да си там след два часа. При някой си Пийт Алекзандър, още един от специалните армейски части. Помагал е в операцията на ЦРУ в Афганистан през 80-те години. Чувал съм, че е свестен мъж, но не обича да отглежда собствени таланти. Семпер фи 2 2 Семпер фиделис — винаги верен (лат.) — мотото на морските пехотинци. — Бел.прев. , капитане — каза на сбогуване той.

— Довиждане, сър — обеща Карузо. Изправи се и застана мирно.

М–2 погледна усмихнат госта си.

— Свободен си, синко.

— Довиждане, сър. — Карузо излезе от кабинета, кимна на секретарката, не каза и дума на подполковника, който дори не си даде труда да вдигне глава, и заслиза по стълбите, като тънеше в догадки какво ли го очаква.

На стотици мили оттам друг мъж на име Карузо си мислеше същото. С разследването на междущатски отвличания на хора, започнало скоро след приемането на закона „Линдбърг“ през 30-те години, ФБР си беше създало репутация на един от първите американски органи, защитаващи законността. Успехите, които Бюрото постигна при разкриването на такива случаи, до голяма степен сложиха край на отвличанията за пари, поне от страна на по-умните престъпници. ФБР разкри всички такива случаи до един и професионалните престъпници най-после проумяха, че тази форма на престъпление е игра за лаици. Тя остана такава в продължение на години, докато в нея решиха да се намесят похитителите, преследващи други цели освен пари.

Да се заловят тези хора беше много по-трудно.

Пенелопа Дейвидсън беше изчезнала същата сутрин на път за детската градина. Родителите й се бяха обадили в местната полиция час след изчезването, а скоро след това от бюрото на шерифа се обадиха във ФБР. Разпоредбите позволяваха ФБР да се намеси веднага, когато се разбереше, че има вероятност жертвата да е преминала границата на даден щат. Затова хората от офиса на ФБР в Бирмингам веднага се нахвърлиха на случая като котка на мишка. В номенклатурата на Бюрото обозначаваха случаите на отвличане със „7“. Почти всички хора в офиса се качиха в колите си и се отправиха на югозапад към малкия град, известен с пазара си на селскостопански продукти. Обаче всеки агент се измъчваше от мисълта дали не бяха ги пратили за зелен хайвер. При случаите на отвличане времето беше от много важно значение. Повечето жертви бяха сексуално насилвани и убивани в срок от четири до шест часа. Само чудо можеше да върне детето живо за толкова кратко време, а чудесата не стават често.

Повечето от тях имаха жени и деца и работеха така, като че ли имаха някакъв шанс. От офиса на АСАК — отговорния помощник специален агент — първо разговаряха с местния шериф, който се казваше Пол Търнър. От ФБР го считаха за аматьор в разследванията, на когото тази работа не беше много ясна, а и Търнър беше на същото мнение. Мисълта за изнасилено и убито малко момиченце в неговия район караше стомаха му да се свива на топка и той с готовност прие помощта на федералните. На всички полицаи бяха раздадени снимки на детето. Разглеждаха се карти на района. Местните ченгета и специалните агенти на ФБР се насочиха към територията между дома на Дейвидсън и държавното училище, до което тя беше ходила пеш всяка сутрин в продължение на два месеца. Всички, които живееха по пътя й, бяха разпитани. В Бирмингам беше направена компютърна справка за възможни сексуални насилници, живеещи в радиус от сто мили, а агенти и войници от армейските части на щата Алабама бяха изпратени да ги разпитат. Всички къщи бяха претърсени, обикновено с разрешение на собственика, но често и без такова, тъй като местните съдии гледаха много сериозно на отвличанията.