Том Кланси: Воини в сянка (Специалните сили — поглед отвътре)

Въпреки че ОВССО бяха включени в „Неотложна ярост“, това включване се извърши много късно — прекалено късно за планиране, подготовка и адекватно обучение. Този проблем бе утежнен от пропуски на разузнаването.

Според спомените на Дик Скоултс:

Промени в командването, контрола и мисиите в дните, предшестващи непосредствено часа X (времето на атаката), ни докараха много близо до голяма катастрофа на този остров.

В началото, на 20-ти, вторник, трябваше самостоятелно да изпълняваме мисията. След това в петък АВФ пое командването, като ОВССО само участваха. После в неделя взривиха казармата на морските пехотинци в Бейрут, което нанесе страшен удар върху техния дух и това отново доведе до големи промени: по време на една оперативка на командването в Пентагона командирът на морските пехотинци заяви на председателя (на Съвета на началник-щабовете), че ако морските пехотинци не участват в атаката срещу острова, моралът им никога няма да се възстанови.

Морските пехотинци бяха включени в „Неотложна ярост“ по-малко от 48 часа преди часа X, което означаваше, че се наложи да се назначи съвсем нов общ командир, адмирал Меткалф. За три дни бяха извършени три основни промени в командването и контрола.

Промени в хода на мисията ставаха не по-малко бързо и необмислено.

В понеделник на последната оперативка за Меткалф присъстващите представители на Държавния департамент (ДД) обявиха, че е критично важно в часа X да се овладее затворът „Ричмънд Хил“ — макар ДД да не можа да ни каже кой се намираше в затвора, кого трябваше да осигурим и дали стражите бяха добри или лоши.

— В това няма никакъв смисъл — убеждавах ги аз. — Понеже не можем да бъдем сигурни кой е в затвора и кои са добрите и кои лошите, ние ще го направим допълнителна цел. — Те обаче настояваха и затова аз поисках 24 до 48 часа отлагане, за да имаме време да съберем по-добра информация. Отлагането не бе одобрено. (Ние настоявахме и за час X в 2,00 часа през нощта, но без успех. Всички предпочитаха да дебаркират на светло.) Това беше голяма промяна в мисията на едно от главните ни щурмови подразделения, и то без адекватна разузнавателна информация. Това означаваше наред с други неща, че трябва да променим графика за товарене на хеликоптерите „Блекхоук“ в самолетите С–5, които вече се намираха във военновъздушната база Поуп — нещо, което не бе лесно да се направи за отпуснатото ни време.

По-късно научихме защо никой не искаше да се съгласи с настояването ни за час X в 2,00 или за 24 до 48 часа отлагане. ДД и ЦРУ бяха съставили подробен план за завладяването на острова. Този план включваше помощна сила от седем държави, която трябваше да кацне три часа след часа X и след това да бъде контролирана от ОВССО. Тези държави знаеха девет дни преди ОВССО да бъдат информирани за мисията, че нахлуването на острова ще се извърши в 5,00 часа, вторник, двайсет и пети. Нямаше как да променим този план.

Имаше и други неразбории в разузнаването.

Например оттам ни казаха, че всички студенти медици се намират в „Синия кампус“ на университета, който беше наша мишена. Но те не бяха там. Повече от половината се намираха в Гранд Ансе, на около 5 километра от другата страна на острова. На всичко отгоре ректорът на университета посети ДД два дни преди да започнем планирането и никой не се сети да го попита къде да открием студентите.

Друг пример. От разузнаването твърдяха, че на острова са разположени само две 40-милиметрови зенитни оръдия. Оказа се, че врагът разполага с шест 40-милиметрови оръдия и две 50-милиметрови зенитни оръдия с четири цеви на летището. И във Форт Фредерик с изглед към приближаващите към затвора „Ричмънд Хил“ хеликоптери имаше още две 40-милиметрови и две четирицевни 50-милиметрови зенитни оръдия.

Друг проблем: въздушната поддръжка. Без нашите бойни самолети АС–130 цялата мисия щеше да бъде още по-голям провал. И тогава адмирал Меткалф имаше нахалството да ме предупреди, че няма да разполагаме с близка поддръжка от въздуха. Казах му, че използвам само това, с което разполагам, и допускам, че изобщо не ме е разбрал.

Имайки предвид предизвикателствата на тази трудна операция, усложнени от набързо сформираното командване и промените в мисията, заедно с рисковете от водене на такива сложни операции срещу добре защитавани цели посред бял ден с малко или никаква адекватна разузнавателна информация и без коректната подкрепа на армейските командири, ОВССО някак си се справяше с възложените мисии и успяваше да постигне желаното.