Джон Гришам - Адвокат на улицата

Не видях нищо особено. Заседателната маса и столовете бяха подредени като по конец. На мястото на ориенталския килим, върху който умря Мистър, сега имаше нов, още по-хубав. Дебел слой прясна боя покриваше всички стени. Изчезнала бе дори дупката от куршум в тавана над мястото на Рафтър.

Очевидно тази нощ едрите риби в „Дрейк и Суини“ се бяха погрижили да замажат всякакъв спомен за инцидента. Днес залата можеше да привлече любопитни, но определено нямаше какво да видят. Най-много някой колега да загуби една-две минути от работното време. В непорочната ни кантора просто не биваше да има и помен от уличен измет. Всичко това бе хладнокръвно хвърляне на прах в очите и за жалост напълно разбирах разумната страна на решението. Бях един от богатите бели щастливци. Какво очаквах да зърна тук, мемориал ли? Или куп цветя, донесени от бездомните събратя на Мистър?

Не знам какво бях очаквал. Но от мириса на прясна боя ми призля.

Всяка сутрин заварвах точно на едно и също място върху бюрото си „Уолстрийт Джърнъл“ и „Вашингтон Поуст“. Някога знаех името на човека, който ги слагаше там, но отдавна го бях забравил. На първа страница в столичното приложение на „Поуст“, точно под сгъвката, бе отпечатана същата полицейска снимка на Девън Харди и подробна статия за вчерашния инцидент.

Изчетох я набързо, защото смятах, че знам повече подробности от който и да било репортер. Но все пак научих това-онова.

Червените пръчки не били динамит. Оказа се, че Мистър намерил отнякъде две дръжки за метла, нарязал ги, омотал парчетата със зловещата сребриста лента и така ни побъркал от страх. Пистолетът бил четирийсет и четвърти калибър, откраднат. Тъй като беше в „Поуст“, статията отделяше повече внимание на Девън Харди, отколкото на жертвите му. Право да си кажа, останах доволен, като разбрах, че никой от „Дрейк и Суини“ не е обелил и дума.

Според някой си Мордекай Грийн, директор на Правната консултация на Четиринайсета улица, Девън Харди работил дълги години като портиер в Националната ботаническа градина. Останал без работа поради съкращение на бюджета. Няколко месеца излежавал присъда за кражба с взлом, после се озовал на улицата. Имал проблеми с алкохола и наркотиците, редовно попадал в полицията за дребни кражби по магазините. Консултацията на Грийн понякога му помагала с правни съвети. Не се знаело дали има роднини.

Колкото до мотива, Грийн нямаше какво да каже. Споменаваше, че неотдавна Девън Харди бил прогонен от някакъв стар склад, в който се настанил незаконно.

Изваждането от квартира е юридическа процедура, водена от адвокати. Имах силно подозрение коя точно от хилядите столични фирми е изхвърлила Мистър на улицата.

Според Грийн Правната консултация на Четиринайсета улица се финансирала от благотворителни фондове и работела само с бездомници. „Навремето получавахме пари от държавата и имахме седем адвокати — добавяше той. — Сега сме останали само двама.“

Както можеше да се очаква, в „Джърнъл“ нямаше нито дума за случая. Е, ако някой от деветимата адвокати на петата по големина правна фирма в страната беше убит или поне леко ранен, всичко щеше да изскочи на първа страница.

Слава богу, сензация нямаше.

Седях жив и здрав на бюрото си, четях вестника и ме чакаше работа. А можех да лежа в моргата заедно с Мистър.

Малко преди осем Поли пристигна с широка усмивка и поднос домашни курабийки. Не се изненада, че ме заварва на работа.

Всъщност и другите осем заложници бяха пристигнали далеч преди началото на работното време. Да останеш у дома, под любещото крило на съпругата, би било отявлен признак на слабост.

— Артър на телефона — съобщи Поли.

Във фирмата имаше поне десетина колеги на име Артър, но само един витаеше по коридорите без фамилия. Артър Джейкъбс беше старши съдружник, генерален директор, движеща сила, с две думи — човек, към когото изпитвахме възхищение и дълбока почит. Ако една фирма може да има сърце и душа, при нас това бе Артър. За седем години бях разговарял с него само три пъти.

Казах му, че съм добре. Той ме поздрави за проявената храброст в тежки минути и се почувствах едва ли не като герой. Питах се как ли е разбрал. Вероятно бе разговарял най-напред с Маламъд и сега слизаше по служебната стълбица. Скоро щяха да плъзнат слухове, после майтапи. Умстед сигурно щеше да стане за смях с оная порцеланова ваза.

Артър искаше да събере в десет часа всички бивши заложници в заседателната зала и да запише на видео изявленията ни.