Дан Браун - Шифърът на Леонардо

Фаш се обърна към Арингароса. На лицето му грееше усмивка.

— Свястно момче е този Коле. Мисля, че достатъчно отдавна е лейтенант. — Капитанът прокара пръсти през косата си и погледна епископа. — Време е да се прибирам в Париж, ваше високопреосвещенство. Но преди да си тръгна, има още един неприятен въпрос — вашият импровизиран полет до Лондон. Подкупили сте пилота да промени курса. И с това сте нарушили няколко международни закона.

Арингароса въздъхна.

— Бях отчаян.

— Да. Както и пилотът, когато го разпитваха моите хора. — Фаш бръкна в джоба си и извади пръстена с аметист и познатите митра и жезъл.

Докато го поставяше на пръста си, епископът усети, че от очите му бликват сълзи.

— Много сте любезен. — Той стисна ръката на Фаш. — Благодаря ви.

Капитанът махна с ръка, отиде до прозореца и погледна навън. Мислите му очевидно бяха някъде надалеч.

— А сега накъде, ваше високопреосвещенство?

На излизане от замъка Гандолфо предишната нощ Арингароса си беше задал същия въпрос.

— Предполагам, че моят път е също толкова несигурен, колкото и вашия.

— Да. — Фаш замълча за миг. — Сигурно преждевременно ще изляза в пенсия.

Епископът се усмихна.

— Малко вяра върши чудеса, господин капитан. Малко вяра.

Черквата „Рослин“ — често наричана „Катедралата на символите“ — се намира на тридесетина километра северно от Гластънбъри в Шотландия, където някога се е издигал древен храм на Митра. Построена е от рицарите тамплиери през 1446 година и в нея са изобразени поразително много символи от юдейската, християнската, египетската, масонската и езическата традиция.

Географските й координати попадат точно на меридиана, който минава през Гластънбъри. Тази Линия на розата е традиционен белег за Артуровия остров Авалон и се смята за основен стълб на британската сакрална геометрия. Именно от тази свещена Линия на розата произхожда името на черквата, първоначално произнасяно като „Розлин“.

Робърт Лангдън и Софи Нево спряха взетата под наем кола на затревения паркинг в подножието на хълма. Храмът хвърляше дълги привечерни сенки. Краткият полет от Лондон до Единбург бе минал спокойно, макар че нито един от двамата не беше спал поради неизвестността, която ги очакваше. Загледан в мрачната сграда, чийто силует се очертаваше на облачното небе, професорът се почувства като Алиса, стремглаво падаща в огледалото. „Сигурно сънувам.“ И все пак последната загадка на Сониер не можеше да е по-конкретна.

„Под Розлин тя е скрита най-подир.“

Беше си представял, че „картата на Граала“ ще е схема — план с кръстчета, — но последната тайна на Ордена бе разкрита по същия начин, по който още отначало им беше говорил Сониер. В стихове. Четири ясни стиха, които без никакво съмнение сочеха към това място. Освен че изрично се споменаваше името — Рослин, стихотворението отбелязваше някои от най-известните архитектурни особености на черквата.

Въпреки яснотата на последното откровение на Сониер Лангдън бе смутен. Векове наред в този каменен храм бяха отеквали шепоти за присъствието на Светия Граал. Шепотите се бяха превърнали във викове през последните десетилетия, когато с помощта на ултразвуково сканиране бяха установили съществуването на удивителна структура под сградата — грамадно подземно помещение. Това дълбоко подземие не само беше по-голямо от самата черква, но и, изглежда, нямаше нито вход, нито изход. Археолозите бяха предложили да пробият скалата, за да стигнат до тайнствената камера, ала тръстът „Рослин“ категорично бе забранил всякакви разкопки на свещеното място. Естествено това само разпалваше пламъците на догадките. Какво се опитваше да скрие тръстът?

В резултат черквата „Рослин“ се бе превърнала в място за поклонение на търсачи на загадки. Някои твърдяха, че ги привличала могъща сила, която необяснимо се излъчвала от тези координати, други заявяваха, че били дошли да търсят наоколо таен вход към подземието, но повечето признаваха, че просто искат да се поскитат в района и да се насладят на духа на легендите за Светия Граал.

Въпреки че никога не бе идвал в „Рослин“, Лангдън винаги се беше подсмихвал, когато бе чувал да посочват храма за последно убежище на Граала. Смяташе, че някога черквата може да е била дом на Светия Граал, но не и сега. През последните години „Рослин“ привличаше прекалено много внимание и рано или късно все някой щеше да намери начин да проникне в подземието. Истинските специалисти по история на Граала бяха единодушни, че „Рослин“ е примамка — един от лъжливите задънени пътища, така убедително създадени от Ордена. Стиховете от ключовия камък обаче сочеха точно към това място и тази вечер Лангдън не бе толкава сигурен. През целия ден го беше измъчвал един въпрос: