Дан Браун - Изгубеният символ

Ръководителят на операцията агент Търнър Симкинс прескочи останките от вратите и потърси следи от движение в просторната осмоъгълна зала. Нищо.

— Угасете осветлението — нареди той.

Друг агент намери електрическите ключове на стената и читалнята потъна в мрак. Четиримата едновременно смъкнаха нощните визьори над очите си, застанаха неподвижно и огледаха помещението, което сега се виждаше в нюанси на луминесцентно зелено.

Сцената остана непроменена.

Никой не тичаше в мрака.

Бегълците сигурно не бяха въоръжени, но все пак оперативната група влезе в читалнята с насочени оръжия. Автоматите пронизваха тъмнината с четири заплашителни лазерни лъча. Агентите ги насочваха във всички посоки — по пода, по отсрещните стени, към балконите. Самият вид на оръжие с лазерен мерник в тъмна стая често водеше до мигновена капитулация.

„Но не и тази вечер“.

Все още нямаше никакво движение.

Агент Симкинс вдигна ръка и хората му безшумно се разгърнаха. Като се движеше предпазливо по централната пътека, той натисна едно ключе на визьора си и задейства най-новото допълнение към арсенала на ЦРУ. Системите за термално наблюдение се използваха от години, но последните открития в областта на миниатюризацията, диференциалната чувствителност и паралелното свързване на два източника бяха довели до появата на ново поколение техника за наблюдение, която осигуряваше на оперативните агенти почти свръхчовешко зрение.

„Виждаме на тъмно. Виждаме през стени. А сега… виждаме и в миналото“.

Средствата за термонаблюдение бяха станали толкова чувствителни към топлинните разлики, че можеха да засичат не само сегашното… но и предишните местоположения на хора. Тази способност за виждане в миналото често се оказваше най-ценното им качество. И сега за пореден път доказа стойността си. Когато агент Симкинс провери термалните данни на една от читателските маси, двата дървени стола засияха във визьора му с мораво-червеникава светлина. Това показваше, че са по-топли от другите столове в читалнята. Електрическата крушка на масата се виждаше в оранжево. Двамата мъже очевидно бяха седели там, само че въпросът беше в каква посока са тръгнали.

Откри отговора на заемното гише, в центъра на което имаше голям дървен шкаф. Върху плота призрачно се очертаваше кървавочервен отпечатък от длан.

Вдигнал оръжието си, Симкинс се насочи към осмоъгълния шкаф и плъзна лазерния мерник по повърхността му. Обиколи гишето и накрая видя отвор от едната страна на шкафа. „Нима са се скрили тук и сами са се хванали в капана?“ Агентът огледа корниза около отвора и се натъкна на друг отпечатък. Явно някой се бе хванал за касата на вратата, докато се бе вмъквал вътре.

Времето за мълчание беше изтекло.

— Топлинен отпечатък! — извика Симкинс и посочи отвора. — Флангови, в обход!

Двамата му флангови се приближиха от противоположни страни и блокираха осмоъгълния шкаф.

Симкинс тръгна към отвора. Още от три метра видя вътре светлинен източник.

— Светлина в шкафа! — високо съобщи той с надеждата, че гласът му може да убеди господата Белами и Лангдън да излязат с вдигнати ръце.

Не се случи нищо.

„Добре, ще го направим по другия начин“.

Докато се приближаваше към отвора, чу неочаквано бръмчене. Звучеше като от машина. Той спря и се опита да си представи какво може да издава такъв шум в толкова тясно пространство. Пристъпи още по-напред и чу гласове. После, точно когато стигна до вратата, светлините угаснаха.

„Благодаря — помисли си агентът и настрои нощния си визьор. — Така ни давате предимство“.

Застанал на прага, той впери поглед вътре. Това, което видя, беше напълно неочаквано. „Шкафът“ всъщност представляваше таван на стръмно стълбище, което се спускаше в някакво помещение. Симкинс насочи оръжието си надолу и заслиза по стъпалата. Бръмченето се усилваше с всяка крачка.

„Какво е това място, по дяволите?“

Стаята под читалнята се оказа малко, вероятно сервизно помещение. Бръмченето наистина идваше от машина, макар че нямаше как да знае дали са я пуснали Белами и Лангдън, или просто работи денонощно. Така или иначе, това явно нямаше значение. Бегълците бяха оставили издайническите си топлинни отпечатъци върху единствения изход — тежка стоманена врата, върху клавишите на чието електронно табло ясно личаха четири пръстови отпечатъка. Под вратата сияеха оранжеви петна, което показваше, че осветлението от другата страна е включено.