Дан Браун - Изгубеният символ

— Ами Катрин? — попита Лангдън. — Не мога да се свържа с нея, а тя не ми се обади.

— Явно се е случило нещо.

— Но ние не можем ей така да я зарежем!

— Забрави Катрин! — властно каза Белами. — Забрави Питър! Забрави всички! Не разбираш ли, Робърт, ти имаш дълг, който е по-важен от всички нас — от теб, от Питър, от Катрин и от мен. — Той го изгледа твърдо. — Трябва да намерим сигурно място, за да скрием пирамидата и пирамидиона далеч от…

Откъм голямата читалня отекна металически трясък.

Архитектът се обърна натам и очите му се изпълниха със страх.

— Бързо действат.

Лангдън се обърна към вратата. Звукът очевидно бе от металната кофа, която Белами беше поставил върху стълбата на изхода на тунела. „Идват“.

Трясъкът неочаквано се повтори.

И пак.

И пак.

Бездомникът на пейката пред Конгресната библиотека разтърка очи и проследи странната сцена, която се разигра пред него.

Едно бяло волво прескочи бордюра, понесе се по пустия тротоар и рязко спря пред главния вход на библиотеката. От него изскочи привлекателна тъмнокоса жена, тревожно се огледа наоколо, забеляза бездомника и извика:

— Имате ли телефон?

„А бе, жена, аз нямам лява обувка“.

Тя явно осъзна безпредметността на въпроса си и хукна нагоре по стълбището. Стигна до входа и отчаяно се опита да отвори последователно всяка от трите огромни врати.

„Библиотеката е затворена бе, жена“.

Ала нея явно не я интересуваше. Тя хвана една от тежките халки, повдигна я и я остави с трясък да се блъсне във вратата. После го направи отново. И пак. И пак.

„Леле — помисли си бездомникът, — сигурно адски е закъсала за някоя книга“.

Когато най-после тежката бронзова врата на библиотеката започна да се отваря, Катрин Соломон усети, че емоционалните й задръжки рухват. Целият страх и смут, които досега се опитваше да сдържа, се отприщиха.

На прага стоеше Уорън Белами, приятел и довереник на брат й. Но тя много повече се зарадва на мъжа, който стоеше в сенките зад него. Чувството очевидно беше взаимно. Очите на Робърт Лангдън се изпълниха с облекчение, когато тя се втурна вътре… право в обятията му.

Катрин потъна в утешителната прегръдка на стария си приятел, а Белами затвори вратата. Катрин чу изщракването на тежката ключалка и най-после се почувства в безопасност. Сълзите бликнаха неочаквано, ала успя да ги овладее.

Лангдън я притисна към себе си и прошепна:

— Всичко е наред. Повече няма от какво да се боиш.

„Защото ти ме спаси — искаше да му отговори Катрин. — Той унищожи лабораторията ми… целия ми труд. Години проучвания… станаха на пепел“. Искаше да му каже всичко, ала едва можеше да диша.

— Ще намерим Питър. — Дълбокият глас на Робърт отекна в гърдите й и някак си я успокои. — Обещавам.

„Знам кой го направи! — искаше да извика тя. — Същият човек, който уби майка ми и племенника ми!“ Преди да успее да изрече и една дума обаче, неочакван звук разцепи тишината в библиотеката.

Високият грохот отекна от стълбището под тях — сякаш голям метален предмет беше паднал върху плочките на пода. Катрин усети как мускулите на Лангдън се напрягат.

Белами се обърна ужасено към тях.

— Тръгваме. Веднага!

Озадачена, Катрин последва двамата мъже, които бързо пресякоха голямата зала и влязоха в прочутата читалня. Всички лампи вътре светеха. Архитектът припряно заключи двойната врата зад тях, първо външната, после вътрешната.

Катрин вървеше като в мъгла. Белами ги поведе към средата на залата. Стигнаха до една от читателските маси, върху която лежеше кожена чанта. До нея имаше кубично пакетче. Възрастният масон го вдигна и го постави в чантата до…

Катрин се вцепени. „Пирамида?“

Макар никога да не бе виждала тази каменна пирамида, тя усети, че цялото й тяло се напряга. Някак си инстинктивно знаеше истината. Стоеше пред предмета, който толкова жестоко бе осакатил живота й. „Пирамидата“.

Белами дръпна ципа и подаде чантата на Лангдън.

— Не я изпускай от поглед.

Внезапна експлозия разтърси външната врата на читалнята. Последва я звън на разбито стъкло.

— Насам! — Архитектът уплашено се втурна към заемното гише, разположено около грамаден осмоъгълен шкаф. Посочи един отвор в шкафа. — Влизайте!

— Тук ли? — смая се Лангдън. — Веднага ще ни намерят!

— Довери ми се — каза Белами. — Не е това, което си мислиш.

Малах шофираше на север към Калорама Хайтс. Взривът в лабораторията на Катрин се оказа по-голям, отколкото бе очаквал, и имаше късмет, че е избягал невредим. Последвалият хаос му помогна да се изплъзне безпроблемно и да излезе с колата си покрай охранителя на портала, който крещеше нещо по телефона.