Дан Браун - Изгубеният символ

— Деветстотин и единайсет — отговори тя. — Какво обичате?

— Преди малко бях нападната в Центъра за поддръжка на Смитсъновия музей — отговори паникьосан женски глас. — Моля, пратете полиция! Силвър Хил Роуд четири хиляди двеста и десет!

— Добре, успокойте се — каза телефонистката. — Трябва да…

— Трябва да пратите полиция и в едно имение в Калорама Хайтс, където смятам, че държат за заложник брат ми!

Операторката въздъхна. „Пълнолуние“.

— Както се опитах да ти обясня, в тази пирамида има повече, отколкото изглежда на пръв поглед — каза архитектът.

„Очевидно“. Робърт трябваше да признае, че сега каменната пирамида в разкопчаната му чанта му се струва много по-загадъчна. Разчетеният от него масонски шифър като че ли представляваше безсмислена комбинация от букви.

„Хаос“.

Лангдън дълго изучава схемата, търсеше някакъв намек за смисъл в буквите — скрити думи, анаграми, каквото и да е, — но не откри нищо.

— Твърди се, че Масонската пирамида пази тайните си под много пластове — продължи Белами. — Когато проникнеш под един, стигаш до следващия. Ти разчете тези букви и все пак те няма да ти кажат нищо, докато не разкриеш още един пласт. Разбира се, начинът за това е известен само на онзи, у когото е пирамидионът. Подозирам, че и върху него има надпис, който съобщава как се разшифрова пирамидата.

Професорът погледна кубичното пакетче, което лежеше на масата. От думите на архитекта излизаше, че пирамидионът и пирамидата са „сегментиран шифър“ — код, разделен на части. Съвременните криптолози постоянно използваха сегментирани шифри, макар че самата схема беше измислена в Древна Гърция. Когато искали да съхранят поверителна информация, елините я записвали върху глинена плочка, счупвали плочката на парчета и ги скривали на различни места. Тайните можели да бъдат прочетени едва когато някой съберял всички части от плочката. От този тип глинена плочка, наречена „сюмболон“, всъщност произлизаше днешната дума „символ“.

— Робърт, тази пирамида и пирамидионът поколения наред са съхранявани на различни места, за да се гарантира запазването на тайната — рече Белами. — Тази вечер обаче двете части са опасно близо една до друга. Сигурно няма нужда да го отбелязвам… но ние сме длъжни да се погрижим пирамидата да не бъде сглобена.

Драматизмът на архитекта се стори на Лангдън малко прекомерен. „За пирамидион и пирамида ли говори… или за детонатор и ядрена бомба?“ Все още не можеше да приеме напълно твърденията на по-възрастния мъж, ала това като че ли нямаше значение.

— Даже това наистина да е Масонската пирамида, даже този надпис по някакъв начин да разкрива местонахождението на древно знание, как може това знание да даде на притежателя си огромна сила?

— Питър винаги ми е казвал, че трудно се поддаваш на убеждение — че си учен, който предпочита доказателствата пред хипотезите.

— Ти да не би да вярваш в това? — попита Робърт. Започваше да губи търпение. — При цялото ми уважение… ти си модерен, образован човек. Как може да вярваш в такова нещо?

Белами спокойно се усмихна.

— Масонството ми вдъхна дълбока почит към всичко, което надхвърля способността на човек да го разбере. Научих се никога да не затварям ума си за каквато и да било идея просто защото ми изглежда странна.

Охранителят, който патрулираше около ЦПСМ, с всички сили се затича по чакълената алея край сградата. Току-що му се беше обадил негов колега, който дежуреше вътре, за да му съобщи, че електронното табло на Модул 5 е умишлено повредено и товарната врата на модула е отворена.

„Какво става, по дяволите?“

Когато стигна до товарната врата, наистина я завари отворена. „Странно — помисли си той. — Вратата се отключва само отвътре“. Свали фенерчето от колана си и насочи лъча към мастилената чернота на модула. Нищо. Нямаше желание да навлиза в неизвестността, така че спря на прага, протегна фенерчето през отвора, завъртя го наляво, после надяс…

Яки ръце го сграбчиха за китката и го дръпнаха в мрака. Завъртя го невидима сила. Усети мирис на спирт. Фенерчето отхвърча от пръстите му и преди да успее да осъзнае какво се случва, в гърдите му се заби твърд като камък юмрук. Той се строполи на циментовия под… Стенеше от болка, а един огромен черен силует се дръпна от него.