Дан Браун - Изгубеният символ

Откри вратата на Куба, намери таблото и пъхна в слота картата на Триш. Таблото се освети. Той въведе ПИН кода й и влезе. Навсякъде светеше и Малах присви очи, смаян от техниката в стерилното помещение. Отлично познаваше могъществото на технологията — и той развиваше свой особен вид наука в сутерена на дома си. И предишната нощ тази наука беше дала плод.

„Истината“.

Уникалният затвор на Питър Соломон — окован съвсем сам в междината — разголи всичките му тайни. „Мога да видя душата му“. Малах научи някои тайни, които очакваше, други не бе подозирал, включително за лабораторията на Катрин и нейните изумителни открития. „Науката се доближава — осъзнаваше той. — И аз не ще допусна да освети пътя на недостойните“.

В проучванията си Катрин използваше модерната наука, за да намери отговорите на древни философски въпроси. „Някой чува ли молитвите ни? Има ли живот след смъртта? Хората имат ли душа?“ Колкото и да изглеждаше невероятно, всички те, че и други, бяха получили разрешение. Научно. Категорично. Нейните методи бяха безспорни. Резултатите от експериментите й щяха да убедят и най-големия скептик. Ако тази информация се публикуваше и разпространеше, в човешкото съзнание щеше да настъпи фундаментална промяна. „Ще започнат да намират пътя си“. Тази нощ неговата последна задача, преди преобразяването му, беше да се погрижи това да не се случи.

Откри залата за съхранение на информация, надникна през дебелите стъклени стени и видя двете холографски запаметяващи устройства. „Точно както ги описа Питър“. Не можеше да повярва, че съдържанието на тези две кутийки може да промени посоката на човешкото развитие, и все пак знаеше, че истината винаги е най-силният катализатор.

Без да откъсва поглед от холографските запаметяващи устройства, той пъхна електронната карта на Триш в слота на таблото до вратата. За негова изненада то не се освети. Триш Дън явно нямаше достъп до тази стая. Малах бръкна в джоба на панталона си и извади картата, която беше намерил в лабораторната престилка на Катрин. Този път таблото се задейства.

Само че имаше един проблем. „Не успях да науча нейния ПИН код“. Опита с кода на Триш, но не се получи. Като се гладеше по брадичката, той отстъпи назад и проучи осемсантиметровата плексигласова врата. Знаеше, че даже с брадва няма да я пробие, за да се добере до устройствата, които трябваше да унищожи.

Разполагаше обаче с резервен план.

В машинното отделение, точно както му бе разказал Питър, намери стойката с няколкото метални цилиндъра — приличаха на големи водолазни бутилки. Бяха обозначени с буквите LH, цифрата 2 и универсалния символ за леснозапалими вещества. Един от контейнерите беше свързан с водородната горивна клетка.

Предпазливо вдигна един от резервните цилиндри и го свали върху количката до стойката. Избута я от машинното отделение, пресече лабораторията и стигна до плексигласовата врата на залата за съхранение на информация. Въпреки че това място щеше да е достатъчно близо, по-рано бе забелязал една слабост на тежката врата — малкото разстояние между пода и касата.

Внимателно нагласи бутилката легнала на прага и пъхна гумения маркуч под вратата. Отне му само няколко секунди да свали предпазните пломби и много внимателно да отвори клапана. През плексигласа видя прозрачната клокочеща течност да се излива на пода в залата. Като вдигаше пара във въздуха, локвата се уголеми. Водородът оставаше в течно състояние само при ниска температура и когато се загрееше, започваше да кипи. Получаваше се газ, по-лесно запалим от течността.

„Не забравяй «Хинденбург»“ 15 15 Германски пътнически дирижабъл, взривил се поради изтичане на водород. — Б.пр. .

Малах отиде бързо в лабораторията и донесе каничка с гориво за бунзенова горелка — летливо и леснозапалимо, но не и взривоопасно. Занесе я до плексигласовата врата и се зарадва, когато видя, че от цилиндъра все още изтича водород и вече покрива целия под около пиедесталите на холографските запаметяващи устройства. От кипящата локва се вдигаше белезникава мъгла — водородът преминаваше в газообразно състояние, — която изпълваше тясното пространство.

Той вдигна каничката и изля повечето гориво върху цилиндъра и тръбата, както и в тесния отвор под вратата. После много внимателно заотстъпва, като оставяше пътечка гориво по пода.

Тази вечер операторката на спешния телефон 911 във Вашингтон имаше необичайно много работа. „Футбол, бира и пълнолуние — помисли си тя, когато на екрана се появи нов сигнал за обаждане, този път от телефон на бензиностанция на Сютланд Паркуей в Анакостия. — Сигурно катастрофа“.