Дан Браун - Изгубеният символ

Лангдън отвори уста да каже нещо, ала гласът му изневери. Дъхът му секна от поразилото го ново откритие.

Просто. Ясно. Опустошително.

„Господи!“ Пак погледна пресечената каменна пирамида на бюрото. Върхът й беше плосък и квадратен — празно пространство, символично очакващо завършващата си част… онази, която щеше да го преобрази от Недовършена в Истинска пирамида.

Сега разбираше, че предметът, който носи в чантата си, изобщо не е пирамида. „Това е пирамидион“. В този момент осъзна защо единствено той може да отключи тайните на тази пирамида.

„Завършващата част е у мен.

И наистина е… талисман“.

Когато навремето Питър му каза, че в пакетчето има талисман, Робърт се изсмя. Сега вече знаеше, че приятелят му е бил прав. Този мъничък пирамидион действително представляваше талисман, само че не вълшебен… а от много по-древен вид. Много преди да придобие магически смисъл, тази дума беше означавала нещо друго, „завършек“, и произлизаше от гръцкото „телесма“ — „завършване“, „изпълнение“. „Талисмани“ бяха всички предмети или идеи, завършващи други, правещи ги цели. „Завършващ елемент“. От символична гледна точка, пирамидионът имаше смисъл на абсолютния талисман, който преобразяваше Недовършената пирамида в символ на пълно съвършенство.

Под влияние на всички тези зловещо комбиниращи се факти Лангдън трябваше да приеме една извънредно странна истина: с изключение на големината й, каменната пирамида в Стаята за размисъл на Питър сякаш сама се преобразяваше малко по малко в нещо смътно напомнящо Масонската пирамида от легендата.

По яркостта на пирамидиона на рентгеновата снимка можеше да заключи, че е направен от метал… много плътен метал. Не знаеше дали е златен и нямаше намерение да позволи на ума си да му върти номера. „Тази пирамида е прекалено малка. Шифърът е прекалено лесен за разчитане. И… това е мит, за бога!“

Сато го наблюдаваше.

— За такъв интелигентен човек като вас, професор Лангдън, тази вечер вие допуснахте няколко адски тъпи грешки. Да лъжете директор от разузнаването?! Умишлено да възпрепятствате следствие, водено от ЦРУ?!

— Ще ви обясня, ако ми позволите.

— Ще давате обяснения в главната квартира на ЦРУ. От този момент ви поставям под арест.

Лангдън се вцепени.

— Не говорите сериозно!

— Говоря абсолютно сериозно. Съвсем ясно ви дадох да разберете, че залозите тази вечер са високи, и вие предпочетохте да не ми окажете съдействие. Настойчиво ви съветвам да се замислите за разчитането на надписа върху тази пирамида — защото, когато стигнем в ЦРУ… — Тя вдигна блекберито и засне отблизо изсечените върху камъка знаци. — Моите специалисти ще имат преднина.

Робърт отвори уста да възрази, но Сато вече се обръщаше към застаналия на изхода шеф на охраната.

— Началник Андерсън, приберете каменната пирамида в чантата на господин Лангдън и я вземете. Аз ще арестувам самия него. Оръжието ви, ако обичате.

Андерсън влезе в помещението и в движение откопча презраменния си кобур. Подаде пистолета си на японката и тя незабавно го насочи към учения.

На Лангдън му се струваше, че сънува. „Това не може да се случва наистина“.

Началникът на капитолийската охрана се приближи до него, свали чантата от рамото му, занесе я до писалището и я остави на стола. Дръпна ципа, отвори я и пусна тежката каменна пирамида при записките на Лангдън и опакованата кутийка.

Изведнъж в коридора се разнесе шум. На прага се материализира тъмен мъжки силует, втурна се в стаята и светкавично се приближи към Андерсън. Началникът изобщо не го видя. Непознатият се наведе и заби рамо в гърба му. Андерсън полетя напред, главата му се блъсна в ръба на каменната ниша и той тежко се строполи върху писалището. Разхвърчаха се кости и дребни предмети. Пясъчният часовник се счупи на пода. Свещта също падна, но продължи да гори.

Сато смаяно се завъртя и вдигна оръжието, но нападателят грабна една бедрена кост, замахна и силно я удари по рамото. Директорката на СЗС извика от болка, стовари се по гръб на земята и изпусна пистолета. Мъжът го изрита настрани и се обърна към Лангдън. Беше афроамериканец, висок и строен, елегантен. Робърт го виждаше за пръв път в живота си.

— Вземете пирамидата! — заповяда непознатият. — Елате с мен!

Афроамериканецът, който водеше Лангдън през подземния лабиринт на Капитолия, очевидно имаше някаква власт в тази сграда.

Освен че познаваше пътя през всички странични коридори и задни стаи, носеше връзка ключове, които сякаш отключваха всяка изпречила се на пътя им врата.