Дан Браун - Изгубеният символ

— Извадете я — нареди Сато на Андерсън. — Искам да я разгледам отблизо. — И се зае да направи място на писалището, като абсолютно безцеремонно избута черепа и кръстосаните кости настрани.

Лангдън имаше чувството, че са най-обикновени мародери, оскверняващи лично светилище.

Началникът на охраната се провря покрай него, бръкна в нишата и хвана пирамидата от двете страни с широките си длани. Едва успя да я повдигне в тази неудобна поза, извади я и я тупна върху писалището. После отстъпи назад, за да направи място на Сато.

Директорката премести свещта по-наблизо и впери поглед в полираната повърхност на гранита. Бавно прокара мъничките си пръсти по нея и проучи сантиметър по сантиметър плоския връх и страните. Накрая обви камъка с шепи, за да го опипа отзад, и се намръщи разочаровано.

— Професор Лангдън, преди малко казахте, че Масонската пирамида е направена, за да съхранява тайна информация.

— Така гласи легендата, да.

— Да приемем хипотетично, че според похитителя на Питър това тук е Масонската пирамида. В такъв случай той ще смята, че тя съдържа важна информация.

Робърт ядосано кимна.

— Да, макар че даже да открие информацията, сигурно няма да може да я прочете. Според легендата съдържанието на пирамидата е шифровано, което го прави неразбираемо… освен за най-достойните.

— Моля?

Въпреки растящото си нетърпение той отговори спокойно.

— Митичните съкровища винаги са защитени с изпитания за достойнство. Както може би си спомняте, в легендата никой освен Артур не може да извади меча от камъка, защото само той е духовно подготвен да упражни ужасяващата му сила. В основата на мита за Масонската пирамида е същата идея. В този случай информацията е въпросното съкровище и се казва, че била написана с шифър, мистичен език със забравени думи, който можели да четат само достойните.

По устните на Сато плъзна нещо като усмивка.

— Е, това може би обяснява повикването ви тук.

— Моля?

Директорката на СЗС спокойно завъртя пирамидата на сто и осемдесет градуса и свещта освети четвъртата страна.

Робърт Лангдън зяпна от изненада.

— Изглежда, някой ви смята за достоен — заяви Сато.

„Защо се бави толкова Триш?“

Катрин Соломон отново си погледна часовника. Беше забравила да предупреди доктор Авадон за странния път до лабораторията, но се съмняваше, че мракът ги е забавил чак толкова. „Вече трябваше да са дошли“.

Отвори изолираната с олово врата и се вторачи в бездната. Заслуша се за миг, ала не чу нищо.

— Триш? — извика Катрин. Тъмнината погълна гласа й.

Тишина.

Озадачена, тя затвори вратата, извади джиесема си и позвъни във фоайето.

— Обажда се Катрин. Триш там ли е?

— Не, госпожо — отговори охранителят. — С госта ви тръгнаха за вашата лаборатория преди десетина минути.

— Така ли? Според мен още дори не са влезли в Пети модул.

— Почакайте. Ще проверя. — Тя чу пръстите му да тракат по компютърната клавиатура. — Имате право. Според данните от електронната й карта госпожа Дън още не е отворила вратата на Пети модул. Последната й регистрация е отпреди около осем минути… в Трети модул. Предполагам, че е решила по пътя да разведе госта ви наоколо.

Катрин се намръщи. „Очевидно. — Това й се стори малко странно, но поне знаеше, че Триш няма да остане дълго в Модул 3. — Там вони ужасно“.

— Благодаря. Брат ми пристигна ли вече?

— Не, госпожо, още не.

— Благодаря.

Докато затваряше, изпита неочаквана тревога. Обзе я съмнение, но само за миг. Абсолютно същото безпокойство я беше връхлетяло по-рано, на влизане в дома на доктор Авадон. Там женската й интуиция й бе изневерила. Фатално.

„Няма нищо“ — каза си тя.

Робърт Лангдън се взираше в каменната пирамида. „Невъзможно“.

— Древен шифрован език — без да откъсва поглед, рече Сато. — Кажете ми, това тук може ли да се смята за такъв?

Върху четвъртата, допреди малко скрита страна на пирамидата прецизно бяха издълбани шестнайсет знака.

Андерсън беше зяпнал от смайване също като Робърт. Изглеждаше така, като че ли е видял някаква извънземна клавиатура.

— Предполагам, професор Лангдън, че можете да го прочетете, нали? — попита японката.

Той се обърна към нея.

— Защо смятате така?

— Защото са ви довели тук. Вие сте избран. Този надпис явно е някакъв шифър и като се има предвид вашата репутация, за мен е очевидно, че са ви довели, за да го разшифровате.