Дан Браун - Изгубеният символ

Лангдън пак си погледна часовника и изпъшка.

Пъхна ключа в джоба си и за миг отправи очи оттатък зейналата бездна към отсрещната страна на обиколната пътека. Катрин безстрашно беше продължила нататък. Явно височината не я смущаваше. Сега бе по средата на обиколката и се възхищаваше на всеки сантиметър от „Апотеозът на Вашингтон“ на Брумиди. Стенописът се издигаше точно над главите им. От толкова близо четири и половина метровите фигури, които украсяваха четиристотин и шейсетте квадратни метра на купола, се виждаха в изумителни подробности.

Лангдън се обърна с гръб към Катрин и с лице към стената и съвсем тихо прошепна:

— Катрин, говори твоята съвест. Защо заряза Робърт?

Тя явно познаваше смайващите акустични свойства на купола… защото стената отговори:

— Защото Робърт е пъзльо. Трябва да дойде тук при мен. Имаме много време, докато дойде моментът да отворим вратата.

Той знаеше, че е права, и неохотно тръгна към нея, като се притискаше към стената.

— Таванът е поразителен — дивеше се Катрин, извила шия, за да се наслади на цялата прелест на „Апотеоза“. — Митични богове наред с изобретатели и техните творения! Направо да не повярваш, че това е в абсолютния център на нашия Капитолий!

Лангдън вдигна очи към огромните фигури на Франклин, Фултън и Морз с техните изобретения. От тях се извиваше сияйна дъга, която отведе погледа му до Джордж Вашингтон, възнасящ се на небето върху облак. „Великото обещание, че човек ще стане Бог“.

— Сякаш самата същност на Древните тайни е надвиснала над Ротондата — отбеляза Катрин.

Лангдън трябваше да признае, че малко фрески по света съчетават научни изобретения с митични богове и апотеоз на човека. Величествените образи на този таван наистина бяха послание за Древните тайни и имаше причина да са тук. Отците основатели си бяха представяли Америка като бяло платно, плодородна почва, в която да хвърлят семената на тайните. Днес този символ — възнасянето на бащата на американската нация в небето — безмълвно се издигаше над законотворци, политически лидери и президенти… ярко напомняне, пътепоказател към бъдещето, обещание за време, когато човекът ще постигне пълната си духовна зрелост.

— Този стенопис е пророчески, Робърт — прошепна Катрин, без да откъсва очи от грамадните фигури на великите американски изобретатели, съпътствани от Минерва. — Днес най-модерните открития в Америка се използват за изучаването на най-древните човешки идеи. Ноетичната наука може и да е нова, но всъщност е най-старата наука на земята — изучаването на човешката мисъл. — Тя се обърна към него. От очите й бликаше почуда. — И се оказва, че древните са разбирали мисълта много по-проницателно от нас.

— Логично — съгласи се Лангдън. — Човешкият ум е единствената технология, с която са разполагали. Ранните философи са го изучавали неуморно.

— Да! Древните текстове постоянно подчертават силата на човешкия ум. Ведите описват потока мисловна енергия. В „Пистис София“ се говори за универсалното съзнание. „Зохар“ изследва природата на духа. Шаманистките текстове предричат Айнщайновото „дистанционно въздействие“ в смисъл на лекуване от разстояние. Всичко го има! Да не споменавам за Библията.

— И ти ли? — позасмя се професорът. — Брат ти се опита да ме убеди, че в Библията е шифрована научна информация.

— Определено. И ако не вярваш на Питър, прочети някои езотерични съчинения на Нютон за Библията. Когато започнеш да разбираш загадъчните притчи в Светото писание, Робърт, ще осъзнаеш, че това е изследване на човешкия ум.

Той сви рамене.

— Сигурно трябва да я препрочета.

— Ще те попитам нещо. — Катрин очевидно не оценяваше скептицизма му. — Когато в Библията се казва, идете да построите храма… храм, който трябва да издигнем без звук от „чук“, „тесла“ или „друго някакво желязно оръдие“, ти за какъв храм смяташ, че става дума?

— Ами, в текста изрично се казва, че човешкото тяло е храм.

— Да, в Коринтяни, глава трета, стих шестнайсети. „Вие сте храм Божий“. В Евангелието от Йоан се посочва същото. Робърт, Светото Писание добре познава силата, която спи в нас, и ни насърчава да овладеем тази сила… насърчава ни да построим храмовете на нашите умове.

— За съжаление, струва ми се, че по-голямата част от религиозния свят очаква да бъде издигнат истински храм. Това е част от пророчеството за месията.

— Да, но те пропускат нещо много важно. Второто пришествие е пришествие на човека — моментът, в който човечеството най-после ще построи храма на своя ум.