Дан Браун - Изгубеният символ

Лангдън размишляваше над думите й.

— Това е стимулиращ мироглед, Катрин, но изисква прекалено много вяра. А както знаеш, аз никога не вярвам лесно.

— Тогава не го приемай като вяра. Приеми го просто като промяна на гледната точка. Приеми, че светът не е точно какъвто си го представяш. Исторически погледнато, всяко голямо научно откритие започва с проста идея, заплашваща да обърне наопаки всичките ни разбирания. Твърдението, че земята е кръгла, било отхвърляно като невероятно, защото повечето хора вярвали, че океаните ще се излеят от планетата. Хелиоцентризмът бил обявяван за ерес. Дребните умове винаги заклеймяват нещата, които не разбират. Имало е творци… и разрушители. Тази динамика е съществувала винаги. Но творците в крайна сметка намират привърженици, техният брой достига критична маса — и светът изведнъж става кръгъл или слънчевата система става хелиоцентрична. Възприятието се преобразява и се ражда нова действителност.

Лангдън кимна. Мислите му блуждаеха.

— Имаш странно изражение — отбеляза Катрин.

— А, не знам. Кой знае защо, току-що си спомних, че някога излизах посред нощ с кану в езерото, лягах под звездите и си мислех за такива неща.

Тя разбиращо кимна.

— Според мен всички имаме подобни спомени. Нещо в това да лежиш по гръб и да гледаш небето… отваря ума. — Катрин вдигна очи към тавана. — Дай ми сакото си.

— Моля? — Робърт го съблече и й го подаде.

Тя го сгъна на две и го постла на пода като продълговата възглавница.

— Легни.

Лангдън легна по гръб и Катрин го накара да отпусне глава върху едната половина на сгънатото сако. После се изтегна до него — две хлапета, рамо до рамо на тесния балкон, вторачени в огромната фреска на Брумиди.

— Добре — прошепна тя. — Възстанови същата душевна нагласа… дете, което лежи в кану… и гледа към звездите… умът му се отваря и се изпълва с почуда.

Робърт се опита да го направи, макар че в момента, както си лежеше удобно, изведнъж го обзе умора. Докато зрението му се замъгляваше, той усети, че нещо над него се променя, и това моментално го разсъни. „Възможно ли е?“ Не можеше да повярва, че не го е забелязал досега, но фигурите в „Апотеозът на Вашингтон“ съвсем ясно бяха подредени в два концентрични пръстена — кръг в кръга. „И «Апотеозът» ли е циркумпункт?“ Зачуди се още какво му е убягнало тази нощ.

— Искам да ти кажа нещо важно, Робърт. Всичко това има още един аспект… аспект, който според мен е най-удивителната част от проучванията ми.

„Още ли има?“

Катрин се надигна на лакът.

— И ти гарантирам… ако ние хората искрено осъзнаем тази проста истина… светът мигновено ще се промени.

Това вече успя да привлече цялото му внимание.

— Отначало трябва да ти припомня масонските мантри да „съберем каквото е пръснато“… да внесем „ред от хаоса“… да постигнем „единение“.

— Продължавай — заинтригувано каза Лангдън.

Катрин му се усмихна.

— Ние научно доказахме, че силата на човешката мисъл нараства експоненциално с броя умове, които я споделят.

Робърт мълчеше и се чудеше накъде клони с тази идея.

— Искам да кажа, че… две глави са по-добре от една… и все пак две глави не са два пъти по-добре, а много, страшно много пъти по-добре. Едновременно работещите умове увеличават въздействието на мисълта… експоненциално. Такава е присъщата сила на молитвените групи, лечебните кръгове, хоровото пеене и масовото богослужение. Идеята за универсално съзнание не е рожба на спиритуализма. Тя е доказана научна действителност… и овладяването й е в състояние да преобрази нашия свят. Това е основното откритие на ноетичната наука. Нещо повече, това се случва в момента. Можеш да го усетиш навсякъде около себе си. Технологията ни свързва по начини, които изобщо не сме си представяли — туитър, гугъл, уикипедия и така нататък, всички те заедно образуват мрежа от взаимосвързани умове. — Тя се засмя. — И съм сигурна, че в момента, в който публикувам резултатите си, всички потребители на туитър моментално ще почнат да пращат съобщения за ноетиката и интересът към нея ще нарасне експоненциално.

Клепачите на Лангдън отново натежаваха.

— Знаеш ли, още не съм се научил да ползвам туитър.

— Няма значение. Затвори очи. Ще те събудя, когато дойде време.

Хрумна му, че съвсем е забравил стария ключ, който им беше дал архитектът… и защо са се качили тук. Докато изтощението го обгръщаше, той затвори клепачи. В мрака на ума си установи, че мисли за универсалното съзнание… за Платоновите съчинения върху „съзнанието на света“ и „събирателния Бог“… за „колективното несъзнавано“ на Юнг. Тази идея бе колкото поразителна, толкова и проста.