— Моля? — прекъсна я Робърт. — Сътворени по образа на… мисловната енергия ли?
— Точно така. Нашите физически тела са еволюирали през хилядолетията, но всъщност умовете ни са сътворени по образа на Бог. Ние четем Библията прекалено буквално. Научаваме, че Бог ни е сътворил по свой образ, обаче на Бог приличат не физическите ни тела, а умовете ни.
Лангдън мълчеше, потънал в размисъл.
— Това е великият дар, Робърт, и Бог очаква да го проумеем. Хората по целия свят гледат към небето и чакат Бог… без да съзнават, че Бог чака нас. — Катрин замълча за миг, та той да осмисли думите й. — Ние сме творци, ала наивно играем ролята на „сътворените“. Виждаме се като безпомощни овце, подмятани от Бога, който ни е създал. Коленичим като уплашени деца, молим за помощ, за прошка, за късмет. Но щом проумеем, че наистина сме сътворени по образ на Създателя, ще започнем да разбираме, че и ние трябва да бъдем Създатели. Когато проумеем този факт, вратите пред човешкия потенциал ще се отворят широко.
Професорът си спомни една мисъл на философа Манли П. Хол, която му беше направила силно впечатление: „Ако не искаше човек да е мъдър, Създателят нямаше да му даде способността да знае“. Лангдън отново отправи поглед към „Апотеозът на Вашингтон“ — символичното възнасяне на човек към божеството. „Сътвореният… се превръща в Създател“.
— Най-удивителното е, че щом започнем да овладяваме истинската си сила, ние хората ще можем напълно да контролираме нашия свят — каза Катрин. — Ще можем да определяме действителността, а не само да реагираме на нея.
Робърт я погледна.
— Това ми се струва… опасно.
Тя се сепна. Отговорът му очевидно я бе впечатлил.
— Да, точно така! Щом мислите въздействат на света, трябва много да внимаваме какво мислим. Разрушителните мисли също оказват влияние, а всички знаем, че е много по-лесно да рушиш, отколкото да създаваш.
Всички легенди подчертаваха, знаеше Лангдън, че древната мъдрост трябва да бъде защитена от недостойните и да се споделя само с просветените. Той си спомни за Невидимия колеж и молбата на великия учен Исак Нютон към Робърт Бойл да пази „пълно мълчание“ за техните тайни проучвания. „Ако бъдат разкрити, те ще донесат огромни беди на света“, пишеше през 1676 г. Нютон.
— Тук има една любопитна подробност — подсмихна се Катрин. — Голямата ирония е, че всички религии по света векове наред насърчават своите последователи да прегърнат идеите за вяра и убеждение. Сега науката, която векове наред е осмивала религията като суеверие, трябва да признае, че следващият голям предел, към който се насочва, буквално е областта на вярата и убеждението… силата на фокусираното съзнание и намерение. Същата наука, която подкопа нашата вяра в чудотворното, сега строи мост над отворената от самата нея пропаст.
Лангдън дълго мисли над думите й и бавно вдигна очи към „Апотеоза“.
— Имам един въпрос. — Той я погледна. — Даже да можех да приема, поне за миг, че притежавам силата да променям физическата материя със съзнанието си и буквално да материализирам всяко свое желание… боя се, че не виждам в живота си нищо, което да ме накара да повярвам, че имам такава способност.
Тя сви рамене.
— Значи не гледаш внимателно.
— Стига де, отговори ми сериозно. Това е отговор на свещеник. Отговори ми като учен.
— Искаш сериозен отговор, така ли? Добре, ето. Ако ти дам цигулка и ти кажа, че с нея можеш да правиш невероятна музика, няма да те излъжа. Ти наистина притежаваш тази способност, но ще трябва страшно много да се упражняваш, за да я проявиш. Същото е нужно и за да се научиш да използваш ума си, Робърт. Насочването на мисълта е умение, което се усвоява. Проявата на намерение изисква почти лазерно фокусиране, пълна сетивна визуализация и абсолютна вяра. Доказахме го в лабораторни условия. И също като при свиренето на цигулка, някои хора проявяват по-голяма вродена способност от други. Обърни се към историята. Виж случаите с онези просветени умове, които са извършвали чудотворни дела.
— Катрин, моля те, не ми казвай, че наистина вярваш в чудеса. Имам предвид, сериозно… превръщане на вода във вино, изцеляване на болни с докосване с ръка…
Катрин дълбоко си пое дъх и бавно издиша.
— Виждала съм хора да преобразяват ракови в здрави клетки просто като си мислят за тях. Виждала съм човешки умове да въздействат на физическия свят по безброй начини. И щом го видиш, Робърт, щом това стане част от действителността ти, някои чудеса, за които си чел, стават просто въпрос на степен.
Читать дальше