Дан Браун - Изгубеният символ

Робърт знаеше тези стихове:

— И това не се отнася само за Европа — продължаваше Соломон, докато се спускаше по стъпалата все по-бързо. — Точно тук, Робърт, в самото сърце на младата американска държава, нашите най-ярки предци, Джон Адамс, Бен Франклин, Томас Пейн, предупреждавали за огромната опасност от буквално тълкуване на Библията. Всъщност Томас Джеферсън бил толкова убеден в скритото истинско послание на Библията, че направо късал страниците и редактирал книгата, опитвал се, по собствените му думи, да разруши изкуственото скеле и да възстанови оригиналните доктрини.

Лангдън знаеше за този странен факт. Джеферсъновата Библия продължаваше да се печата и до днес и съдържаше много от неговите спорни корекции, например изхвърлянето на непорочното зачатие и възкресението. Колкото и невероятно да звучеше, през първата половина на XIX век тя била подарявана на всеки новоизбран конгресмен.

— Питър, знаеш, че тази тема ми е изключително интересна, и разбирам, че навярно е съблазнително за един блестящ ум да си представи, че Писанията съдържат скрит смисъл, но това не ми се струва логично. Всеки опитен преподавател ще ти каже, че никога не се преподава с шифри.

— Моля?

— Учителите учат, Питър. Ние говорим открито. Защо пророците, най-великите учители в историята, ще говорят на таен език? Ако са се надявали да променят света, защо ще говорят шифровано? Защо не говорят открито, така че светът да ги разбере?

Соломон го погледна назад през рамо. Изглежда, въпросът го изненадваше.

— Робърт, Библията не говори открито по същата причина, по която са били скрити Древните тайни… по същата причина, по която неофитите трябвало да бъдат посветени, преди да узнаят тайните учения на вековете… по същата причина, по която учените от Невидимия колеж отказвали да споделят знанията си с други. Тази информация е могъща, Робърт. Древните тайни не могат да се крещят от покривите. Те са пламтящ факел, който в ръцете на учител може да освети пътя, но в ръцете на безумец може да опожари света.

Лангдън се закова на място. „Какво иска да каже?“

— Питър, аз говоря за Библията. Защо говориш за Древните тайни?

Соломон се обърна.

— Не разбираш ли, Робърт? Древните тайни и Библията са едно и също.

Ученият го зяпна озадачено.

Питър мълчеше, оставяше го да смели тази идея.

— Библията е една от книгите, чрез които тайните са се предавали през вековете. Нейните страници отчаяно се опитват да ни разкрият загадката. Не разбираш ли? „Гатанките“ в Светото писание са шепотите на древните, тихо споделящи с нас цялата си скрита мъдрост.

Лангдън не отговори. Както ги разбираше, Древните тайни бяха нещо като ръководство за овладяване на латентната сила на човешкия ум… рецепта за личен апотеоз. Никога не беше успявал да приеме силата на тайните и идеята, че Библията някак си крие ключ за тях, определено му се струваше невероятно пресилена.

— Питър, Библията и Древните тайни са пълна противоположност помежду си. Тайните се отнасят единствено за бога в теб… за човека като бог. Библията се отнася единствено за Бога над теб… и за човека като безпомощен грешник.

— Да! Точно това е проблемът! В момента, в който човечеството се е отделило от Бог, истинският смисъл на Словото е бил изгубен. Гласовете на древните учители били заглушени от хаотичната глъч на самопровъзгласили се адепти, крещящи, че само те разбират Словото… че Словото е написано на техния език и на никой друг.

Соломон продължи надолу по стълбището.

— Робърт, и двамата знаем, че древните щяха да се ужасят, ако можеха да видят как са изопачени техните учения… как религията се е наложила като пропускателен пункт за небето… как воини влизат в бой, убедени, че Бог е на тяхна страна. Ние сме изгубили Словото — и все пак истинското му значение е достъпно за нас, точно пред очите ни е. То съществува във всички текстове, устояли на времето, от Библията до Бхагават-гита, Корана и така нататък. Всички тези текстове се почитат на олтарите на масонството, защото масоните разбират нещо, което светът, изглежда, е забравил… че всеки от тези текстове по свой начин тихо нашепва едно и също послание. — Гласът на Питър трепереше от вълнение. — „Не знаете ли, че сте богове?“