Дан Браун - Изгубеният символ

Сияещият купол на вашингтонския Капитолий се извисяваше като планина в източния край на Националния парк. От двете страни на сградата блестяха по две успоредни линии… осветените фасади на Смитсъновите музеи… фарове на изкуството, историята, науката и културата.

За свое огромно удивление, сега разбираше, че много от нещата, в които Питър го е убеждавал да повярва… са верни. „Наистина има вито стълбище… спускащо се на стотици стъпки под огромен камък“. Грамадният пирамидион на този обелиск се издигаше точно над главата му и Лангдън си спомни един забравен факт, който сега сякаш придобиваше тайнствено значение: пирамидионът на Монумента на Вашингтон тежеше близо тон и половина… или точно три хиляди и триста фунта.

„Отново числото 33“.

Още по-смайващ обаче беше фактът, че върхът на пирамидиона, най-високата точка на този обелиск, е от полиран алуминий — метал, който навремето е бил ценен колкото златото. Блестящият връх на Монумента на Вашингтон бе висок само трийсетина сантиметра, колкото и Масонската пирамида. Невероятно, тази миниатюрна метална пирамида носеше прочутия надпис Laus Deo и Лангдън изведнъж разбра. „Това е истинското послание на основата на каменната пирамида“.

„Седемте символа са транслитерация!“

Най-простият от всички шифри.

„Символите са букви“.

Зидарският ъгъл — L

Елементът злато — Au

Гръцката сигма — S

Гръцката делта — D

Алхимическият живак — E

Уроборосът или на гръцки „ονροβоρος“ — O

— Laus Deo — промълви Лангдън. Известният латински израз, означаващ „Слава на Бога“, беше написан на върха на Монумента на Вашингтон с букви, високи само два и половина сантиметра. „Пред очите на всички… и все пак невидими за повечето“.

Laus Deo.

— Слава на Бога — каза зад него Питър и включи мекото осветление в стаята. — Последният шифър на Масонската пирамида.

Робърт се обърна. Приятелят му се усмихваше широко и той си спомни, че по-рано в масонската библиотека Питър всъщност бе изрекъл думите „слава на Бога“. „И аз въпреки това не се сетих“.

Побиха го тръпки, когато осъзна колко е уместно това, че легендарната Масонска пирамида го е довела тук… на върха на великия обелиск на Америка, символ на древна мистична мъдрост, устремен високо към небето в сърцето на една нация.

Обзет от почуда, Лангдън обиколи квадратната стаичка в посока обратна на часовниковата стрелка и стигна до друг наблюдателен прозорец.

„На север“.

Оттук се виждаше познатият силует на Белия дом. Робърт вдигна поглед към хоризонта, където правата линия на Шестнайсета улица сочеше на север към Дома на Храма.

„Намирам се южно от Хередома“.

Продължи обиколката си до следващия прозорец и погледна на запад. Очите му проследиха продълговатия правоъгълник на езерото при Мемориала на Линкълн, чиято класическа архитектура беше вдъхновена от атинския Партенон, храма на Атина, богинята на героичните начинания.

„Annuit coeptis — помисли той. — Бог благоприятства начинанията“.

Последният прозорец гледаше на юг над тъмните води на Тайдъл Бейсин, където Мемориалът на Джеферсън ярко сияеше в нощта. Лангдън знаеше, че ниският купол е издигнат по образец на Пантеона, истинския дом на великите римски богове от митологията.

След като обиколи и четирите прозореца, той си спомни въздушните снимки на Националния парк, които бе виждал — четири рамене, започващи от Монумента на Вашингтон и сочещи четирите посоки на света. „Намирам се на кръстопътя на Америка“.

Накрая се върна при Питър. Лицето на стария му наставник сияеше.

— Е, Робърт, това е. Изгубеното слово. Ето къде е заровено. Масонската пирамида ни доведе тук.

Ученият ахна. Съвсем беше забравил за Изгубеното слово.

— Робърт, знам, че никой не заслужава повече доверие от теб. И след нощ като тази, мисля, че имаш право да научиш цялата истина. Както обещава легендата, Изгубеното слово действително е заровено под вито стълбище. — Соломон посочи отвора на шахтата.

Лангдън, който най-после бе започнал да идва на себе си, се озадачи.

Питър бръкна в джоба си и извади малък предмет.

— Спомняш ли си я?

Професорът взе кубичната кутийка, която много отдавна му беше поверил Соломон.

— Да… но се боя, че не се справих много добре със задачата, която ми постави.

По-възрастният мъж се позасмя.

— Може би е дошло времето да види бял свят.

Лангдън сведе очи към каменния куб. Чудеше се защо Питър му го дава.