Дан Браун - Изгубеният символ

— На какво ти прилича? — попита старият масон.

Робърт погледна надписа и си спомни първото си впечатление, когато Катрин бе разопаковала кутийката.

— Крайъгълен камък.

— Точно така — потвърди Соломон. — Виж, може би не знаеш някои неща за крайъгълните камъни. Първо, идеята за полагане на крайъгълен камък идва от Стария завет.

Лангдън кимна.

— От Псалтира.

— Вярно. И истинският крайъгълен камък винаги е заровен под повърхността — като символ на първата стъпка на сградата от земята към небесната светлина.

Робърт погледна навън към Капитолия. Неговият крайъгълен камък бе забит толкова дълбоко в основите, че до ден-днешен при разкопки не бяха успели да го открият.

— И накрая — рече Питър, — подобно на каменната кутия в ръката ти, много крайъгълни камъни са малки тайници… и имат кухини, криещи заровени съкровища… талисмани, ако щеш, символи на надежда за бъдещето на сградата, която предстои да бъде издигната.

Лангдън добре знаеше и за тази традиция. Дори днес масоните полагаха крайъгълни камъни, в които затваряха важни предмети — капсули на времето, снимки, прокламации, дори праха на видни личности.

— Би трябвало да ти е ясно защо ти разказвам всичко това. — Соломон хвърли поглед към стълбището.

— Смяташ, че Изгубеното слово е заровено в крайъгълния камък на Монумента на Вашингтон ли?

— Не смятам, Робърт. Знам. Изгубеното слово е заровено в крайъгълния камък на този паметник на четвърти юли хиляда осемстотин четирийсет и осма година, с пълен масонски ритуал.

Лангдън го зяпна.

— Нашите масонски отци основатели са заровили… дума?!

Питър кимна.

— Точно така. Те са разбирали истинската сила на онова, което заравят.

През цялата нощ Лангдън се беше опитвал да проумее тези всеобхватни, вечни концепции… Древните тайни, Изгубеното слово, Загадките на вековете. Искаше нещо солидно и въпреки твърденията на Питър, че ключът за всичко това е заровен в крайъгълен камък на 555 стъпки под него, трудно можеше да го приеме. „Хората цял живот изучават тайните и пак не са в състояние да овладеят силата, която уж се крие там“. Спомни си Дюреровата „Меланхолия I“ — образа на обезсърчения адепт, заобиколен от инструментите на неуспешните си опити да разбули мистичните загадки на алхимията. „Ако наистина могат да се отключат, тайните няма да бъдат открити на едно място!“

Винаги бе вярвал, че всеки отделен отговор е пръснат по целия свят в хиляди томове… зашифрован в съчиненията на Питагор, Хермес, Хераклит, Парацелз и стотици други. Отговорът можеше да се намери в прашни забравени книги по алхимия, мистика, магия и философия. Отговорът се криеше в древната Александрийска библиотека, в шумерските глинени плочки и египетските йероглифи.

— Съжалявам, Питър — тихо каза Лангдън и поклати глава. — Разбирането на Древните тайни е процес, който продължава цял живот. Не мога да си представя, че ключът се крие в една-единствена дума.

Соломон постави ръка на рамото му.

— Робърт, Изгубеното слово не е „дума“. Той мъдро се усмихна. — Само го наричаме „Слово“, защото така са го наричали древните… в началото.

„В начало беше Словото“.

Колин Галауей стоеше на колене в предхоровия квадрат на Националната катедрала и се молеше за Америка. Молеше се любимата му страна скоро да осъзнае истинската сила на Словото — записаната мъдрост на всички древни учители, духовните истини, разкрити от великите мъдреци.

Историята беше дарила човечеството с мъдри наставници, дълбоко просветени души, разбиращи духовните и интелектуалните тайни. Безценните слова на тези адепти — Буда, Иисус, Мохамед, Зороастър и безброй други — се предаваха във времето чрез най-древния и най-скъп носител.

Книгите.

Всяка култура на земята имаше своя свещена книга, свое Слово, всички различни — и в същото време еднакви. За християните Словото бе Библията, за мюсюлманите — Коранът, за евреите — Тората, за хиндуистите — Ведите и така нататък, и така нататък.

„Словото ще освети пътя“.

За масонските отци основатели на Америка Словото беше Библията. „И все пак малцина в миналото са разбирали истинското й послание“.

Тази нощ, коленичил в огромната катедрала, Галауей постави длани върху Словото — изтърканата му лична масонска Библия. Подобно на всички масонски Библии, тази безценна книга съдържаше Стария и Новия завет, наред със съкровищница от масонски философски съчинения.