Дан Браун - Изгубеният символ

— Дадох ти каквото искаше — прекъсна го гласът на Питър. — Прати помощ на Катрин. И спри този файл.

Малах отвори очи и се усмихна.

— Още не сме свършили. — Обърна се към олтара, вдигна жертвения нож и прокара показалец по лъскавото желязно острие. — Този древен нож е поръчан от Бог, за да се използва за човешко жертвоприношение. Одеве го позна, нали?

Сивите очи на Соломон бяха като камък.

— Той е уникален. Чувал съм легендата.

— Легенда ли? Тази история се разказва в Светото писание. Не вярваш ли, че е истински?

Питър само го гледаше.

Малах бе дал цяло състояние, за да открие и получи този нож. Известен като ножа от Акеда, той беше направен преди повече от три хиляди години от метеоритно желязо. „Желязо от небето, както го наричали ранните мистици“. Вярваше се, че е същият нож, с който Авраам едва не принесъл в жертва сина си Исаак в Мория, както се разказваше в Битие. Бяха го притежавали папи, нацистки мистици, европейски алхимици и частни колекционери.

„Те са го пазили и са му се възхищавали — помисли си той, — ала никой не е посмял да отключи действителната му сила, като го използва по истинското му предназначение“.

Тази нощ ножът от Акеда щеше да изпълни своето предопределение.

Историята за Акеда, което на иврит означаваше „Връзването“ на Исаак, беше свещена в масонските ритуали. Още в първата степен масоните отбелязваха „най-великия дар, поднасян на Господ… покорството на Авраам, който предложил първородния си син Исаак на върховното същество…“

Усещането на тежестта на наскоро наточения нож в дланта му го ободряваше, докато се навеждаше да пререже въжетата, с които Питър бе завързан за количката. Те се свлякоха на пода.

Питър Соломон се опита да раздвижи вцепенените си крайници и потрепери от болка.

— Защо ми причиняваш всичко това? Какво си мислиш, че ще постигнеш?

— Тъкмо ти би трябвало да разбираш — отвърна Малах. — Изучавал си древните ритуали. Знаеш, че силата на тайните зависи от жертвоприношението… от освобождаването на човешката душа от нейното тяло. Още от памтивека е било така.

— Ти не знаеш нищо за жертвите — с прегракнал от болка и ненавист глас процеди Питър.

„Отлично — помисли си Малах. — Разгаряй омразата си. Това само ще ме улесни“.

Празният му стомах изкурка, докато се разхождаше пред пленника си.

— В проливането на човешка кръв има огромна сила. Всички са го разбирали, от древните египтяни и келтските друиди до китайците и ацтеките. В човешкото жертвоприношение има магия, но съвременният човек е станал слабоволен, страх го е да прави истински жертви, прекалено е слабохарактерен, за да даде живота, който е нужен за духовното преображение. Древните текстове обаче са ясни. Само жертвайки най-святото човек може да получи абсолютната сила.

— И ти смяташ мен за свята жертва, така ли?

Малах се изсмя.

— Наистина още не си разбрал, нали?

Питър го погледна странно.

— Знаеш ли защо имам резервоар за ограничаване на сетивните възприятия вкъщи? — Малах сложи ръце на кръста си и стегна мускулите на сложно украсеното си тяло, все още покрито само с набедреник. — Упражнявах се… готвех се… очаквах момента, когато ще съм само ум… когато ще се избавя от тази тленна обвивка… когато ще принеса това красиво тяло в жертва на боговете. Аз съм безценният! Аз съм чисто белият агнец!

Соломон отвори уста, ала от нея не излезе нито дума.

— Да, Питър, човек трябва да принесе в жертва на боговете онова, което му е най-скъпо. Най-чисто белия си гълъб… най-ценната и достойна жертва. Ти не си ценен за мен. Не си достойна жертва. — Малах го погледна свирепо. — Не виждаш ли? Ти не си жертвата, Питър… Аз се подготвих, направих себе си достоен за последното си пътуване. Аз съм дарът!

Питър го гледаше безмълвно.

— Тайната е как да умреш — каза Малах. — Масоните го разбират. — Той посочи олтара. — Вие почитате древните истини — и все пак сте страхливци. Разбирате силата на жертвоприношението — и все пак се държите на безопасно разстояние от смъртта, изпълнявате фалшивите си убийства и безкръвни ритуали. Тази нощ вашият символичен олтар ще стане свидетел на истинската си сила… на истинското си предназначение.

Малах се наведе, хвана лявата му ръка и сложи дръжката на ножа от Акеда в дланта му. „Лявата длан служи на мрака“. И това беше планирано. Питър нямаше да има друг избор. Малах не можеше да си представи по-действена и символична жертва — щеше да я принесе този човек, на този олтар, с този нож, забит в сърцето на дар, чиято тленна плът беше „опакована“ в мистични символи.