Дан Браун - Изгубеният символ

Тя обърна глава.

— Робърт?! — Очите й се ококориха от смайване, после в тях проблесна радост. — Но аз… видях те как се удави!

Той тръгна към каменната маса.

Катрин се надигна и седна, без да обръща внимание на системата и възраженията на агента. Лангдън се приближи. Тя протегна ръце и прегърна увитото му в одеяло тяло, притисна се към него.

— Слава богу — промълви Катрин и го целуна по бузата. После пак го целуна, вкопчена в него, сякаш не можеше да повярва, че е истински. — Не разбирам… как…

Сато започна да обяснява нещо за резервоари за ограничаване на сетивните възприятия и оксигенирани перфлуорокарбони, ала Катрин явно не я слушаше. Просто се притискаше към Лангдън.

— Робърт — прошепна тя. — Питър е жив. — Гласът й трепереше, докато разказваше за ужасяващата си среща с брат си. Описа физическото му състояние — инвалидната количка, странния нож, намеците за някакво „жертвоприношение“. И как онзи я оставил като човешки пясъчен часовник, за да убеди Соломон да му съдейства, без да се съпротивлява.

Професорът едва можеше да говори.

— Имаш ли… някаква представа къде… са отишли?!

— Той каза, че ще заведе Питър на свещената планина.

Лангдън се откъсна от прегръдката й и я зяпна.

В очите й имаше сълзи.

— Каза, че разшифровал квадрата върху основата на пирамидата и че тя му посочила да иде на свещената планина.

— Това говори ли ви нещо, професор Лангдън? — настойчиво попита Сато.

Той поклати глава.

— Абсолютно нищо. — И все пак имаше някаква надежда. — Но щом той е разчел надписа върху основата на пирамидата, можем да го направим и ние. — „Аз му обясних как да го разчете“.

Японката поклати глава.

— Пирамидата я няма. Търсихме я. Взел я е.

Робърт мълчеше. Затвори очи и се опита да си спомни надписа. Квадратът със символи беше едно от последните неща, които бе видял, преди да се удави, а травмата винаги запечатва спомените по-дълбоко в човешкия ум. Можеше да възстанови част от квадрата, определено не целия, но навярно и това щеше да е достатъчно.

Обърна се към Сато и каза припряно:

— Може би ще успея да си спомня достатъчно, но искам да потърсите нещо в интернет.

Тя извади блекберито си.

— Потърсете „квадрат на Франклин“.

Директорката го погледна сепнато, но въведе текста, без да задава въпроси.

Зрението му продължаваше да е мъгляво и той едва сега започваше да се ориентира в тази странна обстановка. Каменната маса, на която се бяха опрели, беше покрита със стари кървави петна, а стената от дясната му страна не се виждаше от залепените отгоре листове с текстове, снимки, рисунки, карти и гигантска паяжина от свързващи ги конци.

„Боже мой“.

Лангдън се приближи до странния колаж, все още плътно увил одеялото около тялото си. Тази невъобразимо чудата колекция съдържаше страници от древни текстове — от черна магия до Библията, — рисунки на символи, разпечатки на уебсайтове за конспиративни теории и сателитни снимки на Вашингтон, надраскани с бележки и въпросителни знаци. На един от листовете имаше дълъг списък от думи на много езици. Той позна в някои от тях масонски и магически термини, други бяха от древни магически заклинания.

„Това ли е търсил?

Дума?

Толкова ли е просто?“

Отдавнашният му скептицизъм по въпроса за Масонската пирамида се основаваше главно на онова, което се твърдеше, че разкрива тя — местонахождението на Древните тайни. Това означаваше огромно подземие с безброй хиляди томове, някак си оцелели от отдавна несъществуващите древни библиотеки, където някога са били съхранявани. Струваше му се невъзможно. „Толкова голямо подземие? Във Вашингтон?“ Сега обаче споменът му за лекцията на Питър във „Филипс Ексетър“, наред с тези списъци магически думи, го навеждаше на мисълта за друга изумителна възможност.

Категорично не вярваше в силата на магическите думи… и все пак изглеждаше съвсем ясно, че татуираният вярва. Пулсът му се ускори, докато плъзгаше очи по надрасканите бележки, картите, текстовете, разпечатките, по свързващите ги конци и самозалепващите се листчета.

И естествено, навсякъде присъстваше една и съща тема.

„Боже мой, той търси verbum significatium… Изгубеното слово. — Лангдън остави тази мисъл да придобие по-ясна форма, припомняше си моменти от лекцията на Питър. — Той наистина търси Изгубеното слово! Ето какво според него е скрито във Вашингтон!“

Сато застана до него.

— Това ли ви трябва? — И му подаде блекберито си.