Дан Браун - Изгубеният символ

— На някаква митична планина в Шотландия ли?

Професорът поклати глава.

— Не. В една вашингтонска сграда, чието тайно име е Хередом.

Домът на Храма, наричан в братството Хередом, беше перлата в короната на масонския Шотландски ритуал в Америка. Със стръмните си стрехи и пирамидалния си покрив, тази сграда носеше името на въображаема планина в Шотландия. Малах обаче знаеше, че в скритото там съкровище няма нищо въображаемо.

„Това е мястото. — Беше сигурен. — Масонската пирамида ми показа пътя“.

Докато старият асансьор бавно се издигаше към третия етаж, той извади листа, върху който бе подредил символите с помощта на квадрата на Франклин. Всички гръцки букви се бяха преместили на първия ред… наред с един прост символ.

Посланието не можеше да е по-ясно.

„Под Дома на Храма“.

Хередом ↓

„Изгубеното слово е тук… някъде“.

Въпреки че не знаеше точно как да го открие, Малах беше убеден, че отговорът е в оставащите символи от квадрата. А когато нещата се свеждаха до отключването на тайните на Масонската пирамида и тази сграда, нямаше по-подходящ човек от Питър Соломон. „Самият почитаем майстор“.

Питър продължаваше да се съпротивлява на инвалидната количка и издаваше приглушени звуци през парцала.

— Знам, че се тревожиш за Катрин — каза Малах. — Но краят е близо.

Имаше чувството, че краят е настъпил съвсем ненадейно. След всички тези години на болка и подготовка, чакане и търсене… мигът най-после наближаваше.

Асансьорът намали и Малах потръпна от вълнение.

Кабината спря с разтърсване.

Бронзовата врата се отвори и той видя пред себе си разкошната зала. Символи украсяваха голямото квадратно помещение, огряваше го лунна светлина, която сияеше през оберлихта на високата кула.

„Описах пълен кръг“, помисли си Малах.

Залата на Храма беше същото онова място, където Питър Соломон и неговите братя толкова глупаво го бяха приели в своите редове. И сега щеше да бъде разкрита най-голямата тайна на масоните, за чието съществуване повечето братя изобщо не подозираха.

— Няма да намери нищо — каза Лангдън. Все още се чувстваше изтощен и объркан, докато следваше Сато и другите нагоре по дървената рампа. — Няма истинско Слово. Всичко това е метафора, символ на Древните тайни.

Катрин вървеше отзад, подкрепяна от двама агенти.

Докато групата предпазливо излизаше през останките от стоманената врата и въртящата се картина в дневната, Робърт обясни на Сато, че Изгубеното слово е един от най-старите масонски символи — една-единствена дума, написана на таен език, който вече не можел да бъде разчетен. Подобно на самите Тайни, Словото обещавало да разбули скритата си сила само пред онези, които са достатъчно просветени, за да го разчетат.

— Твърди се — завърши Лангдън, — че ако притежаваш и разбираш Изгубеното слово… ще ти се разкрият и Древните тайни.

Директорката на СЗС му хвърли поглед през рамо.

— Значи смятате, че този човек търси дума, така ли?

Професорът трябваше да признае, че на пръв поглед звучи абсурдно, и все пак това отговаряше на много въпроси.

— Вижте, не съм специалист по ритуална магия, но като съдя по документите по стените на подземието… и по разказа на Катрин за нетатуираното място на темето му… предполагам, че той се надява да открие Изгубеното слово и да го напише върху тялото си.

Сато ги поведе към трапезарията. Навън хеликоптерът загряваше и грохотът на перките му се усилваше.

Лангдън продължи да говори, разсъждаваше на глас.

— Ако този човек наистина вярва, че ще отключи силата на Древните тайни, за него няма по-могъщ символ от Изгубеното слово. Ако го открие и го напише върху темето си, което само по себе си е свещено място, несъмнено ще се смята за ритуално готов да… — И млъкна, понеже видя, че Катрин пребледнява при мисълта за страшната участ, която очакваше Питър.

— Но, Робърт… — отпаднало каза тя. — Ако онзи иска да напише Изгубеното слово на темето си, преди да принесе Питър в жертва, имаме още време. Той няма да го убие, преди да намери Словото. А щом няма такова Слово…

— За съжаление Питър все още си мисли, че кръвта ти изтича. Единственият начин да те спаси е да помогне на онзи побъркан… да открие Изгубеното слово.

— И какво от това? — упорстваше тя. — Щом Словото не съществува…

— Катрин. — Робърт се вгледа дълбоко в очите й. — Ако аз смятах, че умираш и някой ми обещаеше, че ще те спася, като открия Изгубеното слово, щях да му намеря нещо, каква да е дума, и после щях да се моля на Господ той да изпълни обещанието си.